Предсказанията на Нострадамус

С приближаването на главата

устата ѝ се отвори и отвътре започна

да излиза змия - дебел, развиващ се

питон с люспи като на риба и

блеснали очи, с уста, която сякаш

беше зейнала и ставаше все по-

голяма. Питонът се обърна и погълна

главата му. Сабир видя формата на

главата си да се движи надолу по

тялото на змията, тласкана от

мускулатурата на влечугото.

После питонът се обърна и

лицето му беше неговото лице, дори

с току-що пострадалото му ухо.

Лицето понечи да го заговори, но

Сабир вече не можеше да различи

звука на собствения си глас. Сякаш

беше едновременно и вътре, и вън от

тялото на змията. Някак си усети, че

неспособността му да чува се дължи

на вътрешната глава, която беше

прекарана като кайма през тялото на

змията.

„Това е като раждане - реши

Сабир. - Сякаш излизам от матката.

Затова имам клаустрофобия. Това е

раждането ми. Нещо, свързано с

раждането ми.“

Сега Сабир виждаше през очите

на змията, чувстваше през кожата ѝ.

Той беше змията и тя беше той.

Ръцете

му

изскочиха

от

зловонната киша пред лицето му.

Усети как ръката му посяга към

врата, сякаш още е отделена от

тялото.

Той все още беше змия. Нямаше

ръце.

Ръката посегна към огърлицата,

която шаманът му даде.

Змия. Имаше змия в огърлицата.

Отрова.

Имаше

отрова

в

огърлицата.

Трябваше да я погълне. Да се

убие. Значи това му беше подсказал

сънят?

Внезапно се намери обратно в

реалността на ямата. Над него се чу

звук от влачене. След миг Бейл щеше

да отвори капака.

Със свободната си ръка Сабир

скъса парче плат от предницата на

ризата си и го вкара в устата си.

Натъпка го в гърлото си, блокирайки

достъпа

до

трахеята.

Усети

задействането

на

желанието

да

повърне, но го игнорира.

Бейл отваряше капака.

Сабир счупи шишенцето с отрова

в устата си. Вече дишаше само през

носа. Усети отровата по езика си. Как

се разлива по небцето му. Как се

просмуква в носните му кухини и

синусите.

Когато капакът се отвори, Сабир

се престори на мъртъв. В мига,

преди светлината да падне върху

него, остави главата си да цопне

напред в помията, та Бейл да реши,

че се е удавил.

Бейл

изсумтя

недоволно.

Посегна надолу, за да повдигне

главата на Сабир.

Той сграбчи яката на ризата на

Бейл

със

свободната

си

ръка.

Временно изгубил баланс, Окатия

започна да пада.

Използвайки

инерцията

на

движението надолу, Сабир прекара

главата му през отвора. Очите му се

взряха в отворената рана на врата на

Бейл.

Когато главата на Бейл за миг

застана на нивото на неговата, Сабир

заби зъби в раната, вкарвайки езика

си в дупката от куршума, разливайки

отровата във вените на Бейл.

После

изплю

остатъка

от

отровата в ямата и се подготви да

умре.

Глава 84

Разговорът на Жорис Калк с

графинята се беше оказал като

139

коитус

резерватус 1,

т.е.

беше

отлагал кулминацията толкова дълго,

че крайният ефект се бе оказал само

малко по-задово- лителен от мокри

сънища.

Преди

разговора

си

беше

повярвал,

че

има

предимство.

Графинята

трябваше

да

е

в

отбранителна позиция. Тя беше

възрастна жена - защо просто не се

предаде и да се свършва? Във

Франция

вече

нямаше

смъртно

наказание. Всъщност графът сигурно

щеше да бъде вкаран в някоя лудница,

където да играе династически игри

колкото намери за добре, уверен, че

след петнайсет или двайсет години

ще бъде върнат в обществото с

табелка „Безопасен“, закачена през

врата.

Вместо това Калк сякаш се беше

изправил пред тухлена стена. Рядко в

кариерата си беше попадал на човек,

толкова

убеден

в

моралните

основания на действията си. Калк

знаеше, че графинята е силата,

криеща се зад действията на сина ѝ,

просто беше убеден. Но нямаше

никакъв начин да го докаже.

- Ти ли си, Спола? - попита

Калк,

като

държеше

мобилния

телефон на десет сантиметра пред

лицето си, все едно беше микрофон.

- Къде са Сабир и Дюфонтен сега?

- Спят, сър. Часът е два

сутринта.

- Наглеждал ли си ги наскоро?

През последния час?

- Не, сър.

- Тогава го направи сега.

- Да ви звънна ли после?

- Не. Вземи телефона с теб.

Нали това е идеята на тези апарати?

Сержант Спола се надигна от

задната седалка на полицейския ван.

Беше си направил комфортно гнездо

с няколко одеяла назаем и една

възглавничка за стол, които Йола му

беше намерила. Какво си мисли

Калк? Посред нощ е. Защо им е на

Сабир и на циганина да ходят където

и да е? Не са обвинени в нищо. Ако

Калк поиска мнението му, ще му

каже, че няма никакъв смисъл да се

следят незаподозрени лица, които се

радват на законните си права. Спола

имаше прекрасна любяща жена,

която го чакаше вкъщи. И прекрасно

топло

легло.

Те

бяха

негово

конституционно право. И, типично,

то беше нарушено.

- В момента гледам циганина.

Заспал е дълбоко.

- Виж Сабир.

- Да, сър - отвърна Спола и

отвори

вътрешната

врата

на

караваната. Ама че глупост. - Той

лежи в леглото си, сър. Той... -

продължи полицаят, но спря по

средата на изречението. Направи още