Предсказанията на Нострадамус

- Експертите по декодиране

скоро ще разчетат пергамента.

- Не мисля така.

- Но вие знаете какво пише

там?

- Разбира се. Съпругът ми ме

накара да науча думите наизуст след

сватбата. Написано е на език,

известен само на затворен кръг

избрани последователи. Но аз вече

съм стара жена. Напълно съм

забравила както съдържанието, така

и езика. Точно както забравих

съдържанието

на

настоящия

разговор.

- Мисля, че сте дяволска

жена, мадам. Мисля, че стоите зад

това, което синът ви върши, и ще сте

щастлива да го пратите при дявола,

ако това съвпада с вашите интереси и

тези на вашето общество.

- Говорите

безсмислици,

капитане. И сте на изцяло непознат

терен. Нещата, които казвате, са

пълна спекулация. Всеки съдебен

състав би им се изсмял.

Калк се изправи.

Странно

изражение

премина

през лицето на графинята.

- И грешите в още нещо.

Никога не бих предала сина си на

дявола, капитане. Никога на дявола.

Мога да ви уверя в това.

Глава 81

Когато пристъпи към последното

стъпало

от

струващите

му

се

безкрайни каменни стълби, водещи

към приземния етаж, Бейл се

подхлъзна. Падна тежко към стената

- толкова тежко, че изсумтя от

изненада при удара на раненото му

рамо в парапета.

Сабир се надигна на стола си.

Полицията. Сигурно все пак са

оставили човек тук. Може би той се

беше качил на горния етаж да

дремне? Беше невероятно глупаво от

негова страна да не провери горе,

преди да седне да работи.

Той събра книжата и застана с

гръб към камината. Нямаше време да

стигне до вратата. Най-добре да

блъфира. Винаги може да каже, че е

трябвало да се върне за някакви свои

вещи. Речникът и листовете можеха

да го измъкнат.

Бейл изникна зад ъгъла като

привидение, излязло от гроба.

Лицето му беше смъртнобледно,

а червените му очи приличаха на

демонски в светлината на свещите.

Имаше кръв по тялото му, още кръв

се беше разляла като петролно петно

по врата и рамото му. В дясната си

ръка държеше револвер и докато

Сабир го наблюдаваше ужасен, Бейл

вдигна оръжието и го насочи срещу

него.

Може би за първи и единствен

път в живота си Сабир постъпи

изцяло импулсивно. Той хвърли

речника срещу Бейл, завъртайки се

едновременно на място, и падна на

колене срещу огъня. Секунда преди

да чуе звука на изстрела, Сабир

хвърли оригиналния пергамент и

копието му в пламъците.

Глава 82

Сабир се събуди, без да има

представа къде се намира. Поиска да

мръдне,

но

не

можа.

Ужасна,

зловонна миризма изпълни ноздрите

му. Опита се да освободи ръцете си,

но те бяха потопени в някаква кал. Тя

стигаше малко над ключиците му,

оставяйки

главата

му

свободна.

Сабир

трескаво

опита

да

се

освободи, но само потъна по-дълбоко

в блатото.

- Не бих правил това на твое

място.

Сабир погледна нагоре.

Бейл беше клекнал над него. На

петнайсетина сантиметра над главата

на Сабир имаше дупка, малко по-

широка от човешко тяло. Бейл

държеше капака, който по принцип

запушваше отвора. Освети с фенера

си лицето на Сабир.

- Намираш се в септична яма.

Стара септична яма. Тази къща явно

никога не е била свързана към

канализация. Отне ми известно

време да я открия. Но трябва да

признаеш, че е идеална за целта. Има

около двайсет и пет сантиметра

между лайната и капака на ямата.

Това е приблизително размерът на

главата

ти,

Сабир,

с

няколко

сантиметра екстра. Когато затворя и

уплътня ямата, ще имаш достатъчно

въздух за, хм, половин час. Освен ако

въглеродният

монооксид

от

разлагането

на

захарите

във

фекалиите не те убие по-рано.

Сабир осъзна, че го боли дясната

страна на главата. Искаше да вдигне

ръка, за да опипа пораженията, но не

можа.

- Какво си ми направил?

- Не съм ти правил нищо.

Засега. Пораженията на лицето ти са

от рикошет. Куршумът ми удари

камината

точно

когато

ти

се

обръщаше

да

унищожиш

пророчествата. Куршумът отскочи

назад и отнесе част от ухото ти. И те

прати в безсъзнание. За съжаление.

Сабир усети как започва да го

обзема клаустрофобия. Опита се да

нормализира

дишането

си,

но

установи, че е напълно неспособен

дори на тази мярка на самоконтрол.

Започна да се задъхва като жертва на

астматичен пристъп.

Бейл потупа леко Сабир с дулото

на пистолета там, където се сключват

веждите му.

- Не изпадай в истерия. Искам

да слушаш. Да слушаш внимателно.

Вече си мъртвец. Каквото и да се

случи, ще те убия. Ще умреш на това

място. Никой никога няма да те

намери тук.

От носа на Сабир потече кръв.

Той се опита да извърти главата си от

пистолета на Бейл, опасявайки се от

втори удар, но внезапната смес от

кръв

и

екскременти

стимулира

рефлекса му за повръщане. Отне му

известно време да се овладее и да

спре да му се гади. Накрая, когато

пристъпът премина, той вдигна глава

колкото може по-високо и пое малко

относително свеж въздух отгоре.

- Защо още говориш? Защо

просто

не

направиш

каквото

възнамеряваш?

Бейл трепна.

- Търпение, Сабир. Търпение.