Предсказанията на Нострадамус

една крачка и включи осветлението. -

Изчезнал е, сър. Напълнили са

леглото му с възглавници, за да

изглежда, че е заспал. Съжалявам,

сър.

- Къде е момичето?

- Спи при жените, сър. От

другата страна на пътя.

- Доведи я.

- Не мога, сър. Знаете какви

са тези циганки. Ако нахлуя при

тях...

- Доведи я. И ѝ дай телефона.

Глава 85

Спола се взираше през прозореца

към дърветата край пътя. Беше

започнало да вали и светлините от

фаровете на полицейската кола се

отразяваха

в

настилката,

което

затрудняваше

преценката

на

разстоянията.

Йола се въртеше нервно до него,

лицето ѝ изглеждаше напрегнато на

отразената светлина.

Спола включи задната чистачка.

- Извъртяхте ми много гаден

номер, да знаеш. Може да загубя

работата си заради това.

- Поначало

изобщо

не

трябваше да те слагат да ни

наблюдаваш. Това е само защото сме

цигани. Третирате ни като боклук.

Спола се надигна в седалката.

- Не е вярно, опитах се да съм

разумен с вас - да ви дам малко

свобода. Дори ти позволих да

посетиш курандерото със Сабир.

Това

ми

докара

всички

тези

проблеми.

- Ти си свестен - каза Йола и

го погледна. - Но от другите ми се

повдига.

- Е,

да.

Има

хора

с

неоправдани предразсъдъци. Не го

отричам. Но аз не съм от тях - заяви

полицаят. Той посегна и изтри

предното стъкло с края на ръкава си.

- Ако поне ни даваха коли с

климатик, можеше и да виждаме

къде отиваме. Близо ли сме?

- Тук е. Завий наляво. И

тръгни по коловозите. Къщата ще се

покаже след малко.

Спола

подкара

колата

по

коловозите. Погледна часовника на

таблото. На Калк щеше да му отнеме

поне още час, за да стигне дотук,

освен ако не отвлечеше полицейски

хеликоптер. Още една нощ, в която

нямаше да се спи.

Спря пред Мазе.

- Значи тук стана всичко?

Йола изскочи от колата и се

затича към предната врата. Нямаше

основания за притеснението ѝ, но

обаждането на Калк, който ги

предупреди,

че

Окатия

още

преследва Сабир, беше нарушило

покоя ѝ. Беше решила, че онзи е

напуснал живота им завинаги. А

сега, посред нощ, трябваше да помага

и да сътрудничи на полицията.

- Дамо - извика тихо тя и

огледа стаята. Огънят беше почти

изгаснал. Пламъкът на една от

свещите трептеше, а другата щеше да

изгасне до десет минути. Светлината

не стигаше да се види каквото и да

било, да не говорим за преписване на

текст. - Имаш ли фенерче? - обърна

се тя към Спола и той го включи.

- Може

би

в

кухнята

-

предположи полицаят.

Йола поклати глава. Лицето ѝ

изглеждаше изпито и тревожно на

изкуствената светлина. Тя избърза по

коридора.

- Дамо - извика пак. Поколеба

се на мястото, където беше убит

Макрон. - Дамо?

Беше ли чула звук? Постави ръка

на сърцето си и пристъпи напред.

Звукът на изстрел отекна в

празната

сграда.

Йола

изпищя.

Сержант Спола се затича към нея.

- Какво беше това? Чу ли

изстрела?

- Дойде отдолу, в избата -

отвърна Йола, стискайки гърлото си

с ръка.

Спола

изпсува

и

извади

пистолета си от кобура. Не беше

човек на действието. Престрелките

не бяха в природата му. Всъщност не

му се беше налагало да прибягва до

насилие за повече от трийсет години

активна служба.

- Останете тук, мадмоазел.

Ако чуете още изстрели, изтичайте

до колата и избягайте с нея. Чувате

ли ме?

- Не мога да шофирам.

- Имам записан номера на

капитан Калк - каза той и ѝ подаде

мобилния си. - Кажете му какво

става. Кажете му да повика линейка.

Трябва да тръгвам.

Спола изтича през задната част

на къщата към избата, а фенерът му

хвърляше странни сенки по стените.

Без да спира, за да помисли, той

отвори вратата на избата и тръгна

надолу по стълбите, като в едната му

ръка беше пистолетът, а с другата

държеше фенера.

Човешки крака се подаваха от

ръба на нещо, което приличаше на

стара водна цистерна или септична

яма. Под погледа на Спола краката се

плъзнаха в отвора. Отвътре се чуха

странни звуци и за миг той остана

закован на място от шок и ужас.

После пристъпи и освети ямата.

Главата на Сабир беше извита

нагоре с отворена уста, надаваща

безгласен вик. Със свободната си

ръка държеше ръката на Бейл, а

револверът беше между тях. Докато

Спола гледаше, главата на Бейл се

подаде от ямата, червените очи се

обърнаха

нагоре

по-високо,

отколкото беше възможно за човешки

очи. Пистолетът се залюля напред и

проблесна ярка светлина.

Спола падна на коляно. Гърдите

и стомахът му станаха безчувствени.

Опита се да вдигне пистолета си, но

не можа да го направи. Закашля се и

се свлече настрани.

Една фигура се стрелна край

него. Усети, че вземат пистолета от

ръката му. После и фенера. Сложи

освободените си ръце на корема.

Внезапно видя яркия и детайлен

образ на жена си, лежаща в леглото

им, чакаща го, с очи, взиращи се в

неговите.

Изстрелите зазвучаха по-начесто,

осветявайки избата като поредица от

мълнии по време на гръмотевична