Предсказанията на Нострадамус

тази къща, капитане. Прочитайки

тези четиристишия отново и отново.

Превеждайки ги. Опитвайки да

проумея значението им.

- Записа ли ги?

- Не ми трябват записани. А и

не искам.

- Добре - рече Калк и се

изправи. - Беше глупаво от моя

страна дори да питам. Защо да ми

казваш? Какво мога да направя аз за

каквото и да било? Аз съм стар

човек. Трябва да се пенсионирам. Но

продължавам да стоя в полицията,

защото нямам нищо друго в живота

си. Това е почти всичко. Довиждане,

мистър

Сабир.

Радвам

се,

че

копелето не те уби.

Сабир наблюдаваше как Калк

влачи крака към вратата. Имаше

нещо в този човек - може би

честността му, - което го издигаше

над повечето хора. Калк беше

останал

честен,

поне

според

собствените си разбирания, по време

на разследването. Беше дал на Сабир

много повече свобода, отколкото той

можеше да се надява. И не го беше

обвинил за смъртта на Макрон и

раняването на сержант Спола. Не.

Беше обвинил себе си за тях.

- Почакай.

- За какво?

Сабир улови погледа на Калк.

- Седни, капитане. Ще ти

кажа част от историята. Тази, която

няма да навреди на трети лица. Това

стига ли ти?

Калк отвърна на погледа на

Сабир. После внимателно се върна на

стола.

- Трябва да ми стигне, нали

така? Ако това е всичко, което

мислиш, че можеш да ми дадеш.

Сабир вдигна рамене. После

наведе въпросително глава.

- Тайната на изповедта?

- Тайната на изповедта -

въздъхна Калк.

Глава 87

- Имаше само петдесет и две

четиристишия на пергамента, който

намерих

в

бамбуковата

тръба.

Отначало мислех, че ще са петдесет

и осем, защото това е бройката,

нужна, за да допълни оригиналните

десет стотици на Нострадамус. Но

шест все още липсват. Мисля, че те

лежат, разпръснати наоколо, като

тези в Рокамадур и Монсерат, и

трябва да служат като насока към

основната група.

- Продължавай.

- Доколкото мога да разбера,

всяко от тези петдесет и две

четиристишия описва определена

година. Година, предшестваща Края

на дните. Апокалипсиса. Рагнарьок.

Голямата промяна на маите. Или

както предпочиташ да го наречеш.

- Какво

означава

„описва

година“.

- Всеки стих е като насока.

Описва някое събитие, което ще се

случи през дадената година - и всяко

събитие

е

забележително

по

определен начин.

- Значи няма посочена точна

дата на Края?

- Няма нужда да се посочва -

дори Нострадамус не е знаел точната

дата на Армагедон. Само е знаел

какво го предшества. Така че датата

става ясна, колкото по-близо сме до

нея. На малки стъпки.

- Все още не разбирам.

Сабир се понадигна в леглото си.

- Просто е. Нострадамус иска

човечеството да избегне последния

Холокост. Смята, че ако светът

промени

поведението

си,

признавайки Второто пришествие,

като се отрече от Третия Антихрист,

тогава може би ще имаме някакъв

шанс да избегнем унищожението.

Затова ни е дал подсказки, година по

година и събитие по събитие. Ние

трябва да свържем събитията с

четиристишията.

Когато

всяко

събитие се случи, както Нострадамус

е предсказал, стиховете ще стават все

по-важни и можем да ги отметнем.

Колкото по-близо сме до Армагедон,

толкова по-явни ще бъдат началната

и крайната дата, поради простата

причина, че събитията, предсказани

за последните няколко години, още

няма да са се случили. Хората ще

започнат да вярват. И може би ще

променят поведението си. Доколкото

е могъл, Нострадамус ни е дал

предупреждение от петдесет и две

години.

Калк направи физиономия.

- Виж, първата насока в това,

което

според

мен

е

първото

четиристишие, е следната:

Африканската пустиня ще се

стопи на стъкло.

Фалшива свобода ще измъчва

французите.

Великата империя от острови

ще се смали,

ръцете, краката и лактите ѝ

бягат от главата.

- Това не значи нищо. Не ни

отвежда никъде.

- Напротив.

Чуй

пак.

„Африканската пустиня ще се стопи

на

стъкло.“

През

1960

година

Франция е провела първия си ядрен

тест в югозападната част на Алжир.

В пустинята Сахара. Нарекли са го

140

Син тушканчик

1.

- Нагласяш си нещата, Сабир.

- Виж следващия стих тогава.

„Фалшива

свобода

ще

измъчва

французите.“

През

1960

година

французите дават или са били

принудени да дадат независимост на

Френски

Камерун,

Френски

Тоголенд,

Мадагаскар,

Дахомей,

Буркина Фасо, Горна Волта, Бряг на

слоновата

кост,

Чад,

Централноафриканската република,

Република

Конго,

Габон,

Мали,

Нигер, Сенегал и Мавритания. Но

въпреки това са упорствали с войната

си в Алжир. „Фалшива свобода“ е да

даваш с едната ръка и да вземаш с

другата. Сега третият и четвъртият

стих: „Великата империя от острови

ще се смали, ръцете, краката и

лактите

ѝ

бягат

от

главата.“

Великобритания

винаги

е

била

„Великата империя от острови“ за