Предсказанията на Нострадамус

заинтересован

от

пистолети

и

убийства. Дори за шибан войник.

Калк прибра тефтера си.

- А очите? Това вярно ли е? Че

няма бяло в очите му?

Братовчедът

на

Макрон

се

завъртя на пети и влезе обратно в

пекарната.

Глава 71

Бейл се събуди, треперейки.

Беше сънувал и в съня му Мадам го

биеше през раменете със закачалка за

дрехи

за

някакво

измислено

прегрешение. Той продължаваше да

крещи: „Не, Мадам, не“, но тя

продължаваше да го удря.

Беше тъмно. От вътрешността на

къщата не се чуваше нищо.

Бейл се изтегли назад, докато

успя да се подпре на една греда.

Юмрукът го болеше там, където го

беше подлагал, за да се защити в съня

си от нападението, а вратът и рамото

му бяха ожулени - все едно са били

залети с вряла вода и после търкани

с шкурка.

Включи фенерчето и провери

помещението - може би ще успее да

убие някой плъх или катерица и да ги

изяде? Но не. Сега няма да е

достатъчно бърз.

Все още не смееше да слезе долу,

за да провери дали не е останала

някаква храна в кухнята, или за да

пийне малко вода. Куките вероятно

са оставили пазач, който да защитава

местопрестъплението от призраци и

любопитни очи - беше приятно да си

мисли, че още има такива хора и че

не всичко в този живот бе подчинено

на норми и посредственост.

Но със сигурност му трябваше

вода. При това спешно. Вече беше

пил урината си на три пъти и бе

използвал

остатъка,

за

да

дезинфектира раните си, но знаеше

от лекциите в Легиона, че няма

смисъл отново да прави същото.

Щеше

само

да

допринесе

за

собствената си сигурна смърт.

Колко часа беше прекарал тук

горе? Колко дни? Бейл вече беше

загубил представа за времето.

Защо

е

тук?

А,

да.

Пророчествата. Трябва да намери

пророчествата.

Главата му падна на гърдите.

Одеялото, което беше ползвал като

тампон, бе залепнало за раната му -

не смееше да ги раздели, защото се

опасяваше, че може отново да

започне да кърви.

За първи път от много години

мечтаеше да се прибере вкъщи.

Искаше комфорта на собствената си

спалня, а не анонимните хотели, в

които беше принуден да отсяда от

толкова

много

години.

Искаше

уважението и подкрепата на братята

и сестрите, с които беше отраснал. И

искаше Мадам публично да признае

заслугите му за Корпус Малефикус и

да му отдаде дължимото.

Бейл беше изморен. Имаше

нужда от почивка. И лечение за

раната си. Беше му писнало да е

корав и да живее като вълк. Беше му

писнало да го преследват хора, които

не са достойни дори да вържат

връзките на обувките му.

Легна по корем и се повлече към

отвора към долния етаж. Ако не

действа сега, ще умре. Толкова е

просто.

Защото внезапно беше осъзнал,

че халюцинира. Че тази временна

безпомощност е още един опит на

дявола да го лиши от човешкото в

него - да го направи слаб.

Бейл

посегна

към

дъската,

покриваща отвора, и я дръпна

настрана. Погледна надолу към

празната спалня.

Беше нощ. Прозорците бяха

отворени и беше нощ. Никъде

нямаше светлини. Полицаите си бяха

тръгнали. Със сигурност си бяха

тръгнали.

Той се заслуша през пулсирането

на кръвта в главата си за някакви

необясними шумове.

Нямаше.

Пусна крака през отвора. Остана

на ръба дълго време, гледайки надолу

към пода. Накрая включи фенерчето

и се опита да прецени разстоянието.

Три метра. Достатъчно да счупи

крак или да изкълчи глезен.

Но той нямаше силата да спусне

стола. Нямаше и възможност да

увисне от ръба и да потърси стола с

крака.

Изключи фенерчето и го пусна в

пазвата си.

После се изви около здравата си

ръка и се пусна в празното.

Глава 72

Йола

наблюдаваше

двамата

полицаи от скривалището си в края

на гората. Бяха се притиснали под

подслона на колибата на гардианите,

пушеха и разговаряха. „Значи на това

куките казват издирване“, помисли

си тя. Нищо чудно, че не бяха

открили Окатия. Доволна, че двамата

не биха могли да я видят, тя се

подготви да изчака още двайсетина

минути до падането на мрака.

Бубул

я

беше

оставил

до

ферибота преди половин час и после

бе тръгнал с племенника си Режо

към Арл, за да приберат аудито на

Сабир. По-късно Режо щеше да дойде

с колата за нея.

Отначало Сабир беше отказал да

я пусне да вземе пророчествата. Било

твърде опасно. Задачата била негова.

Сега

той

беше

главата

на

семейството. Думата му трябваше да

се чува. Но упоритото и бдително

присъствие на сержант Спола в

крайна сметка реши въпроса - Сабир

не можеше да ходи никъде без

разрешението на полицая.

Но през нощта щеше да е

различно. Човекът трябваше да спи.

Ако Сабир успееше да му се

изплъзне, Бубул се беше съгласил да

го откара до Мазе, където Йола и

Режо

щяха

да

му

оставят

пророчествата. Тогава Сабир щеше да

има

както

времето,

така

и

усамотението, нужни, за да ги

преведе.

Преди пукването на зората Режо

щеше да се върне с колата, да вземе

Сабир и да го докара до караваната,

точно навреме за събуждането на

сержант Спола. Поне такъв беше

планът. Имаше предимството да е