Предсказанията на Нострадамус

по-малко значение, отколкото досега.

- Като приключи с Алекси,

той иска да ти даде нещо.

- Да ми даде нещо?

- Да. Аз му обясних за Окатия

и той е много загрижен за нас. Той

усети злото в мен, оставено от

Окатия, и ме прочисти от него.

- Какво?

Както

прочиства

Алекси?

- Да. Испанците го наричат una

limpia - „пречистване“. Ние нямаме

дума за това, защото никой циганин

не може да бъде пречистен от

способността си да замърсява. Но

злото, което друг човек е заложил в

нас, може да бъде премахнато.

- А Окатия е заложил зло в

теб?

- Не. Но собственото му зло

беше толкова силно, че неговата

връзка с мен - тази, която изгради,

докато

стоях

на

табуретката,

очаквайки да бъда обесена, беше

достатъчна, за да ме омърси.

Сабир поклати глава невярващо.

- Чуй ме, Дамо. Окатия ми

прочете една история. Историята на

жена, която е била изтезавана от

Инквизицията. Беше ужасно да се

слуша. Злото в тази история се

посипа по мен като прах. Можех да

усетя как минава през чувала на

главата ми и покрива раменете ми.

Можех да усетя как разяжда душата

ми и я обвива в мрак. Ако бях умряла

веднага след като чух тази история,

както възнамеряваше Окатия, моята

пача щеше да бъде опетнена и душата

ми щеше да е ранена пред Господ.

- Йола, как би могъл някой да

ти причини подобно нещо? Душата

ти е лично твоя.

- О, не, Дамо. Не. Никой не

притежава душата си. Тя е дар.

Частица от Бог. И ние я отнасяме

обратно при него, когато умрем и му

я предлагаме като жертва. После

биваме оценени по нейната сила.

Затова курандеро трябваше да ме

пречисти. Бог работи чрез него, без

курандеро да знае как или защо това

се случва, или защо е бил избран -

точно както Бог е действал чрез

ясновидеца Нострадамус, който бил

избран да вижда неща, които другите

хора не са можели. Същото нещо

стана с теб и схващането на мускула

ти. Бог те избра да поемеш болката

на Алекси. Сега той ще е добре. Вече

няма нужда да се притесняваш.

Сабир наблюдаваше как Йола се

отдалечава от него и се връща в

караваната.

Сигурно един ден ще разбере

всичко това? Един ден ще си върне

чистотата, която беше изгубил като

дете - чистотата, която тези хора,

които

обичаше,

изглежда

бяха

задържали в себе си въпреки всички

препятствия, издигнати от живота по

пътя им.

Глава 69

Курандерото все oщe пътуваше с

каравана, теглена от кон. Беше си

намерил терен край едни конюшни

на около два километра от града, на

десния бряг на Етан дьо Луне. Конят

му изглеждаше необичайно сред

преобладаващо

белия

цвят

на

понитата на гардианите.

Когато

Сабир

приближи,

курандерото посочи земята пред

страничните стъпала на караваната.

Йола вече беше клекнала там, с

очаквателно изражение, изписано на

лицето ѝ.

Сабир силно поклати глава, като

с едно око продължаваше да следи

сержант Спола, който дебнеше край

колата си, паркирана до пътя.

- Няма да клякам никъде.

Повярвайте ми. Никога не съм имал

подобен спазъм. Не искам да ми се

случи пак.

Курандерото

се

поколеба,

усмихнат, сякаш не беше разбрал

напълно отговора на Сабир. После се

скри в караваната.

- Той разбира френски, нали?

- прошепна Сабир.

- Говори

синто,

кало,

испански и романи-циб. Френският е

петият му език - отговори смутено

Йола, сякаш самият въпрос какво

курандерото може или не може да

разбере беше неуместен.

- Как се казва?

- Никога не използваме името

му.

Хората

го

наричат

просто

курандеро. Когато стана шаман, той

загуби името си, семейството си и

всичко, което го привързваше към

племето.

- Но ти каза, че той е

братовчед на баща ти?

- Той е братовчед на баща ми.

Беше такъв, преди да стане шаман. А

баща ми е мъртъв. Така че все още му

е братовчед. Тогава го наричаха

Алфего. Алфего Зенавир. Сега е

просто курандеро.

Сабир беше пощаден от по-

нататъшно

объркване,

когато

курандерото

се

появи

отново,

носейки табуретка.

- Сяда. Сяда тук. Няма спазъм.

Ха-ха!

- Да. Няма спазъм. Спазъмът е

лошо нещо - рече Сабир и погледна

неуверено табуретката.

- Лошо нещо? Не. Добро

нещо. Ти взел болка от Алекси.

Много добре. Спазъм няма навреди

ти. Ти млад човек. Скоро отмине.

- Скоро ще отмине. Да -

съгласи се Сабир, макар да не

звучеше особено убеден. Той седна

на

табуретката,

като

опъна

внимателно

крака

си

настрани,

сякаш страдаше от подагра.

- Ти вече женен?

Сабир погледна Йола, несигурен

за какво говори той. Но Йола се

измъкна с обичайния си номер, като

се взря съсредоточено в курандерото

и умишлено отказа да забележи

опитите на Сабир да привлече

вниманието ѝ.

- Не. Не съм женен. Не.

- Добре. Добре. Това добре.

Шаманът никога не бива да се жени.

- Но аз не съм шаман.

- Още не. Още не. Хо-хо!

Сабир започна да се чуди дали