Предсказанията на Нострадамус

- Макрон.

- Да, сър?

- Искаше да знаеш какво

целях? В Домейн де Сейем? С

графинята?

- Исках. Да.

Макрон имаше чувството, че

отново пропуска нещо. Нещо, което

шефът му беше успял да разбере, а

той бе схванал напълно погрешно.

- Кажи на глупаците в Париж,

че имам малък тест за тях. Ако се

справят,

ще

призная,

че

от

компютрите все пак има някаква

полза. Дори ще се съглася да нося

мобилния си телефон, докато съм на

служба.

Очите на Макрон се разшириха.

- И какъв ще бъде този тест,

сър?

- Искам да проследят най-

големия осиновен син на графинята.

Бейл. Или Дьо Бал. Първо, чрез

монахините от сиропиталището -

това трябва да е достатъчно лесно.

Момчето вече е било на дванайсет,

когато са го осиновили. Второ, искам

да ми намерят пълната информация

за кариерата му в Чуждестранния

легион,

включително

пълно

физическо описание, като обърнат

специално внимание на очите му. И

ако открият, че е бил в Легиона,

искам

някой

да

отиде

при

командващия му офицер и да го

помоли, не, да му каже, че искаме

достъп до военното му досие. Както

и личната му характеристика.

- Но, сър...

- Да не приемат „не“ за отговор.

Това е разследване на убийство. Не

искам да чувам глупостите на

Легиона

за

сигурността

и

обещанията, които може и да са,

може и да не са направили пред

мъжете, когато са се записвали при

тях.

- Ще ви трябва доста късмет,

сър. Зная със сигурност, че те никога

не споделят досиетата си с никого.

Идвам от Марсилия, нали помните -

израснал съм с истории за Легиона.

- Слушам те.

- Техният щаб е в Обан, само

на петнайсет километра от мястото,

където

живеят

родителите

ми.

Вторият ми братовчед дори стана

легионер, след като го пуснаха от

затвора. Каза ми, че понякога правят

изключение

и

позволяват

на

французи да се присъединят под

фалшива

националност.

Дори

променят имената на хората, след

като

се

включат.

Получават

легионерско име, с което са известни

през периода на службата си. После,

ако не бъдат простреляни и не станат

Frangais par le

sang

verse

-

„Французи заради пролятата си

кръв“, или не се възползват от

правото си да станат френски

граждани след тригодишна служба,

истинските им имена са забравени

завинаги.

Никога

няма

да

го

откриете. Доколкото знам, може

дори отново да е станал французин,

но с нова идентичност.

- Не

го

вярвам,

Макрон.

Имената

им

не

са

изчезнали

завинаги. И със сигурност не от

досиетата. Това е Франция. Легионът

е като всяка друга забравена от Бога

бюрокрация. Сигур- но са заринати

до кръста с бумаги.

- Както кажете, сър.

- Виж, Макрон. Знам, че не си

съгласен с някои от методите ми.

Или с някои от решенията ми.

Неизбежно е. Затова има йерархия.

Ти си лейтенант, а аз съм капитан.

Което прави твоето мнение без

значение. Трябва да открием Сабир и

двамата цигани. Нищо друго не е

важно. Ако не се справим, Окатия ще

ги убие. Толкова е просто.

Глава 44

Кондукторът погледна Алекси,

все едно беше ранено диво животно,

на което се е натъкнал по време на

следобедната си разходка. Към него

се бяха присъединили рулевият на

ферибота и хората от вана и две от

колите. Другите две коли бяха

отпътували, явно предпочитайки да

избегнат сцената. Рулевият се канеше

да се обади по телефона.

Алекси се измъкна от пояса и го

хвърли на палубата. Сгъна се на две и

опипа ребрата и ръцете си.

- Моля ви, не се обаждайте на

полицията.

Рулевият се поколеба, телефонът

беше на половината път до ухото му.

- Нямаш нужда от полицията,

момчето ми. Трябват ти линейка,

болнично легло и малко морфин. И

може би сухи дрехи.

- Не звънете и на тях.

- Обясни.

- Можете ли да ме върнете?

- Да те върнем?

- Изпуснах нещо.

- Какво? Коня си?

Двамата мъже се засмяха.

Алекси

усети,

че

ако

се

придържа към конкретни факти и

вкара малко хумор, може би ще успее

да стъпи на твърда земя - да залъже

мъжете и да представи това, което

бяха видели, като несполучлива шега,

а не трагедия, която очевидно се

беше разиграла.

- Не се притеснявайте. Мога

да уредя трупът на коня да бъде

откаран. Там има много прясно месо.

Познавам хора в Ле Сент Мари,

които биха го взели.

- Ами нашата бариера?

- Ще ви платя каквото получа

за месото. В кеш. Можете да кажете

на работодателите си, че някой се е

блъснал в бариерата и после е

офейкал.

Рулевият погледна кондуктора.

Вече се бяха събрали три коли на

борда на ферибота, чакащи да ги

откарат на другата страна. И двамата

знаеха,

че

три-четири

пъти

в

годината все някой удряше бариерата

-

обикновено

пияници.

Или

чужденци с коли под наем. Техникът

по поддръжката беше на постоянен

договор.

Шофьорът на вана и хората от

двете коли усетиха, че напрежението

спада. Отдалечиха се и тръгнаха по

пътя си. В крайна сметка раненият

беше само глупав циганин. А всички

цигани

бяха

луди,

нали

така?

Живееха по различни правила.