Предсказанията на Нострадамус

кожа. Или заради смехотворния

колан с желязна тока? Мъжът

вървеше, все едно носеше на бедрото

си двайсетсантиметров нож. Но не

носеше. Поне това беше очевидно.

Но би могъл да носи нож някъде

другаде по себе си.

- Хвани го, Макрон. Този

търсим.

Макрон се задвижи. Тялото му

все още беше осеяно с лепенки,

превръзки и хирургически шевове,

дори ако не броим краката му. Но

Макрон не изневеряваше на себе си и

намираше начин да прикрие тези

недостатъци зад арогантната си

походка. Калк поклати глава в тихо

отчаяние, докато наблюдаваше как

подчиненият му се приближава към

циганина.

- Национална полиция - каза

Макрон и показа значката си. - Бихте

ли ни придружил, моля.

За

момент

изглеждаше,

че

Гаврил се кани да побегне, но

Макрон сграбчи ръката му, както ги

учеха в училището за кадети, и

Гаврил въздъхна, като че ли това не

бе първият случай, в който му се

случва нещо подобно, и тръгна

кротко.

Като видя Калк, се поколеба за

момент, изкушен от превръзката на

ръката и лепенката на носа.

- Кой победи? Ти или конят?

- Конят.

Калк кимна на Макрон, който

подпря Гаврил на една стена,

разкрачи го и го претърси за скрито

оръжие.

- Само това, сър - обяви

Макрон и показа джобно ножче,

89

марка „Опинел“ 1.

Калк знаеше, че не може да

повдигне сериозно обвинение заради

обикновено джобно ножче.

- Колко е дълго острието?

- О,

около

дванайсет

сантиметра.

- Значи с два сантиметра по-

дълго от разрешеното по закон?

- Така изглежда. Да, сър.

- Мислех, че този тип тормоз

е приключил - изсумтя Гаврил. -

Мислех, че са ви казали да ни

третирате като всички останали. Не

ви виждам да претърсвате всички

добри граждани наоколо.

- Трябва

да

ти

зададем

няколко въпроса. Ако отговориш

добре, можеш да си вървиш. Заедно с

ножчето и несъмнено неопетненото

си досие. Ако не го направиш, ще те

закопчеем.

- О,

значи

така

карате

циганите да говорят напоследък?

- Точно така. Иначе щеше ли

да говориш с нас? Примерно в

катуна? Би ли предпочел това?

Тръпки побиха Гаврил, сякаш

някой се е разходил върху гроба му.

„Няма публика - помисли си

Калк, - този човек има нужда от

публика, за да се прави на много

корав.“ За момент Калк почти го

съжали.

- Кажи си името първо.

Последва кратко колебание, и

после - капитулация:

90

- Гаврил Ла Рупи 1.

Макрон избухна в смях.

- Шегуваш

се.

Ла

Рупи?

Наистина се казваш Ла Рупи? Това

означава „боклук“ там, откъдето

идвам. Сигурен ли си, че не е Льо

Рупете? Така казваме на ташаците в

Марсилия.

Калк го игнорира. Остави очите

си приковани в циганина, като

търсеше

следи

за

промяна

в

изражението му.

- Носиш ли личната си карта?

Гаврил поклати глава.

- Втори удар - заяви Макрон

развеселено.

- Ще направя нещата прости.

Искаме да знаем къде са Адам Сабир

и двамата му спътници. Той е търсен

за убийство, нали знаеш. А те се

издирват като съучастници.

Лицето на Гаврил се вкамени.

Калк

веднага

усети,

че

споменаването на убийство е било

грешка. Беше хвърлило Ла Рупи в

глуха защита. Той се опита да се

измъкне.

- Разбери. Не мислим, че си

замесен по някакъв начин. Само ни

трябва информация. Този човек е

убиец.

Гаврил

сви

рамене.

Но

потенциалният извор на информация

явно беше пресъхнал.

- Щях да кажа, ако знаех.

Хората, които споменахте, не значат

нищо за мен. Единственото, което

знам, е, че си тръгнаха оттук преди

два дни и оттогава никой не ги е

чувал или виждал.

- Той лъже - каза Макрон.

- Не лъжа - обърна Гаврил

лице към него. - Защо бих излъгал?

Можете да направите живота ми

много труден. Знам това. Бих ви

помогнал, ако можех. Повярвайте ми.

- Върни му ножчето.

- Но, сър...

- Върни му ножчето, Макрон.

И му дай една от визитките ми. Ако

ни потърси с информация, която да

доведе до арест, ще получи награда.

Чу ли това, Ла Рупи?

И двамата наблюдаваха как

Гаврил си пробива път сред тълпата

от ранобудни клиенти на пазара.

- Защо направихте това, сър?

Можехме да го поизпотим още малко.

- Защото допуснах още една

грешка, Макрон, в дългата поредица

от скорошни грешки. Споменах

думата „убийство“. Това е табу за

циганите. Означава години затвор.

Означава проблеми. Видя ли как

лицето му се затвори като стрида?

Трябваше да подходя по друг начин.

Хайде - изправи рамене Калк. - Да си

намерим друг. Явно ми трябва

практика.

Глава 19

- Какво каза на двете куки? -

попита Бейл и притисна върха на

ножа си в задната част на бедрото на

Гаврил.

- Господи? Това пък какво е?

Бейл заби острието на половин

сантиметър в плътта на Гаврил.

- Ау! Какво правиш?

- Ръката ми се изплъзна.

Всеки път, когато не отговориш на

някой от въпросите ми, ще се

изплъзва по още малко. Ако не

отговориш на три въпроса, ще

прекъсна бедрената ти артерия.

Кръвта ти ще изтече за по-малко от