Предсказанията на Нострадамус

- Той ни се подиграва, да -

съгласи се Калк. Прокара цигара под

носа си и се приготви да я запали.

Една сестра поклати глава и го

извика навън с пръст. Калк въздъхна.

- Искат да ми отнемат случая. Да го

78

прехвърлят на ЦДОС 1.

- Не могат да направят такова

нещо.

- Могат. И ще го направят. Ако

не им представя убедителна причина

да се откажат.

- Вашата

дългогодишна

служба, сър.

- Да. Това е убедително. Мога

да усетя всеки ден от нея в ръцете си,

в бедрата и краката. Мисля, че има

едно място по средата на десния ми

прасец, което все още се чувства

младо и жизнено. Дали да не им

покажа него?

- Но ние го видяхме. Видяхме

лицето му.

- От осемдесет метра. От

движеща се кола. Скрит зад картечен

пистолет.

- Те не го знаят обаче.

Калк се изправи.

- Да не ми предлагаш да ги

излъжа, Макрон? Да преувелича

нещата, които знам? Само за да

остана в разследване, което вече на

няколко пъти щеше да доведе до

смъртта ни?

- Да, сър.

Калк внимателно опипа току-що

наместения си нос с пръсти.

- Може

би

имаш

право,

момчето ми. Може би имаш право.

Глава 8

- Трябва

ми

достъп

до

интернет.

- До какво?

- До компютър. Трябва ми

интернет-кафене.

- Луд ли си, Дамо? Полицията

още те издирва. Може някой да чете

новините на съседния компютър, ще

види снимката ти, ще те издаде и

щастливо ще наблюдава как идват да

те приберат. После, ако заснеме

цялата сцена на залавянето ти с

уебкамера, ще може веднага да

публикува кадрите и да стане

известен. Мигновено ще спечели

милиони. По-добро е от лотария.

- Мислех, че не можеш да

четеш, Алекси. Откъде знаеш толкова

много за компютрите.

- Играе игри - намеси се

Йола.

- Моля? - обърна се Сабир към

нея и видя как тя се прозява.

- Ходи в интернет-кафенетата

и играе игри.

- Но той е възрастен.

- Въпреки това.

Алекси не можеше да съзре

лицето на Йола, защото шофираше,

но успя да хвърли няколко загрижени

погледа в огледалото за обратно

виждане.

- Какъв е проблемът с игрите?

- Никакъв,

ако

си

на

петнайсет.

Йола и Сабир се опитваха да

останат

сериозни,

въпреки

че

вътрешно се забавляваха. Алекси

беше идеален обект за дразнене,

защото приемаше всичко, което се

отнасяше до него, за чиста монета,

но ако ставаше дума за някой друг, бе

значително по-избирателен.

Очевидно този път Алекси беше

разбрал какво се върти в главите им,

защото смени темата и подхвана по-

сериозен въпрос:

- Кажи ми, защо ти трябва

интернет, Дамо?

- За да намеря друга Черна

дева. Трябва да открием място,

достатъчно далеч от Камарг, към

което да примамим Окатия. Такова,

на което той ще се хване. За целта ни

е нужна Черна дева.

- Не мисля, че трябва да

правите това - поклати глава Йола.

- Но нали и двамата го

искахте. В Самоа. И когато отидохме

в Рокамадур.

- Имам усещане за този човек.

Трябва да го оставите на полицията.

Както се разбрахте с капитана. Имам

много лошо предчувствие.

- Да

го

оставим

на

полицията? На тези глупаци? -

възмути се Алекси и се заклати

назад-напред на седалката. - И после

ми се подигравате, че играя игри?

Вие си играете игри, не аз - каза той

и

направи

драматична

пауза,

очаквайки отговор. Когато такъв не

последва, продължи смело напред: -

Предлагам да оставим Дамо да

намери Черна дева. После отвеждаме

Окатия натам. Този път правим план,

в който да няма място за грешки. Ще

го очакваме. Когато дойде, ще го

застреляме. После Дамо ще го

направи на пюре с тоягата си.

Заравяме го някъде. Полицията може

да го търси още десет години - това

ще държи поне няколко от тях далеч

от нас, нали така?

- Алекси - вдигна ръце Йола, -

когато Дел е раздавал мозък, той е

имал само определено количество.

Опитал се да бъде справедлив,

разбира се, но му било трудно,

защото майка ти толкова му опявала,

че той забравил какво прави и по

погрешка взел и малкото мозък,

който бил предвидил за теб. И виж се

сега.

- И на кого го дал? Мозъкът

ми, имам предвид? На Дамо може

би? Или на Гаврил? Това ли ми

казваш?

- Не. Мисля, че е направил

голяма грешка. Дал го е на Окатия.

Глава 9

- Намерих

-

каза

Сабир,

вмъквайки се на предната седалка на

аудито с лист хартия в ръка. -

79

Еспалион 1. Само на около петдесет

километра оттук по права линия. И е

съвсем логично защо сме избрали

заобиколен маршрут, за да стигнем

дотам - полицията още ни преследва,

както и Окатия - обясни той и

погледна лицата на спътниците си. -

Не виждам причина да не се върже, а

вие?

- Защо Еспалион?

- Защото има каквото ни

трябва. За начало е в обратната

посока на Трите Марии. И има

собствена Черна дева, наречена Ла

Негрет. Вярно е, че не държи

Младенец, но не можем да имаме

всичко. Намира се в малък параклис

в двора на една болница, което значи,

че параклисът почти сигурно ще е

без пазач, за разлика от Рокамадур,