Предсказанията на Нострадамус

преди, Йола?

- Ти ме подведе. Каза, че са

били три омъжени жени. А Сара е

била девица. Нейната лача е била

недокосната. Тя била неомъжена.

Сабир вдигна очи към небето.

- И какво станало, когато Сара

слязла към брега, за да ги провери?

- Отначало им се присмяла -

отговори Йола. Поколеба се за миг,

но после продължи: - Това вероятно е

било изпитание, мисля. После една

от Мариите излязла от лодката и

останала върху водата, както бил

направил

Исус

в

морето.

Тя

помолила Сара да направи същото.

Сара влязла във водата и била

погълната от вълните. Но втората

Мария хвърлила кърпата си върху

водата, Сара се изкачила по нея и

била

спасена.

Тогава

Сара

ги

приветствала в града си. Помогнала

им да изградят там християнска

общност, след като те я покръстили.

Мария Клеопа и Мария Саломия

останали в Ле Сен Мари до смъртта

си. Костите им още почиват там.

Сабир се облегна назад.

- Значи всичко се е криело в

този първи стих. Останалото е било

само залъгалка. Както и предполагах.

- Не. Не мисля така - поклати

глава Йола. - Мисля, че това също е

било изпитание. Да се види дали

циганите още са католици — si li

boumian siati catouli. Дали все още

сме достойни да получим стиховете.

Като вид поклонение, което трябва

да направиш, преди да научиш важна

тайна.

- Нещо

като

ритуал

на

70

прехода 1? Като търсенето на Светия

71

Граал 2?

- Не разбирам какво казваш.

Но да. Ако с това имаш предвид

изпитание за проверка дали някой

заслужава да научи нещо, със

сигурност в крайна сметка ще е

същото, нали така?

- Йола - Сабир хвана ръката ѝ

и я стисна, - никога не спираш да ме

удивляваш.

Глава 67

Макрон беше гневен. Дълбоко,

от дъното на душата си, с пяна на

устата,

всепоглъщащо

гневен.

Слепоочието му се беше подуло, на

окото му имаше грозна синина, а

челюстта го болеше, сякаш го бе

ударил кран. Имаше заслепяващо

главоболие, а когато стъпваше - там,

където Окатия го беше ударил с

боздугана си, имаше усещането, че

върви бос върху овални камъчета в

сандък с пясък.

Гледаше как Калк се приближава

през масите в кафенето, кълчейки

бедрата си точно както - беше го чул

някъде и вярваше в това - всички

дебели мъже, които по природа са

отлични танцьори.

- Къде бяхте?

- Къде бях? - повдигна вежда

Калк заради тона на Макрон.

Макрон

бързо

отстъпи,

оттегляйки се с толкова достойнство,

колкото можеше да събере.

- Съжалявам, сър. Главата ме

боли. Малко съм кисел. Не исках да

прозвучи така.

- Съгласен

съм

с

теб.

Всъщност съм толкова съгласен с

теб, че според мен трябва да си в

болница, а не да стоиш тук, в

кафенето, наливайки се с кафе през

подутата си уста. Само се виж. Дори

майка ти няма да те познае така.

Макрон направи гримаса.

- Всичко е наред, наистина.

Испанският лекар ми каза, че нямам

сътресение. А краката ми са само

натъртени. Патериците облекчават

част от усилията, когато вървя.

- И искаш да си на линия за

убийството? Това ли е? Да получиш

възмездието

си.

Куцукайки

зад

Окатия с патериците?

- Разбира се, че не. Аз съм

безпристрастен.

Професионалист.

Знаете това.

- Знам ли го?

- Мислите да ме отстраните

от случая? Да ме изпратите вкъщи?

Това ли ми казвате?

- Не. Не възнамерявам да

правя такова нещо. И да ти кажа ли

защо?

Макрон кимна. Не беше сигурен

какво ще чуе, но имаше чувството, че

няма да му хареса.

- Беше моя грешка, че Окатия

стигна до теб. Не трябваше да те

оставям сам на хълма. Не трябваше

да напускам позицията си. Можеше

да те убие. Според моите правила,

това ти дава правото на една услуга.

Само на една. Искаш ли да останеш в

случая?

- Да, сър.

- Тогава ще ти кажа къде бях.

Глава 68

Сабир потърка лицето си с ръце,

все едно втриваше слънце- защитен

крем.

- Има само един проблем.

- И какъв е той?

- Не

само

че

френската

полиция ще знае точно къде се

намираме, благодарение на срещата

ми с Калк, но и ще продължават да се

опитват да ме хванат с всички

налични средства заради убийствата

на Бабел и нощния пазач. А вие

двамата

сте

издирвани

като

съучастници.

- Не говориш сериозно?

- Напротив. Съвсем сериозно.

Капитан Калк ми каза, че действа

изцяло по своя инициатива.

- И ти му вярваш?

- Да. Можеше да ме задържи

тази сутрин и да изхвърли ключа от

килията. Да обере овациите. Бях

напълно готов да му се предам без

съпротива. Не съм убиец на ченгета.

Казах

му

го.

Той

дори

взе

„Ремингтъна“ и после ми го върна.

Алекси подсвирна.

- Властите

можеха

да

прекарат

месеци,

приписвайки

действията на онзи маниак на мен, а

през това време мъжът, когото

наричат Окатия, щеше отдавна да се е

измъкнал - вероятно със стиховете,

готов да ги продаде. И кой би могъл

да докаже къде ги е намерил? Никой.

Защото нямат ДНК за доказателство -

явно

убийството

на

неизвестен