Предсказанията на Нострадамус

ли онези двамата там? Това са бащата

на булката и бащата на младоженеца.

Те трябва да убедят Черибашията, че

са се договорили за цена за булката.

После

златото

трябва

да

бъде

предадено

и

преброено.

После

Черибашията

ще

предложи

на

двойката хляб и сол. Ще им каже:

„Когато хлябът и солта вече нямат

вкус за вас, тогава вече няма да

бъдете съпруг и съпруга.“

- Какво прави онази старица,

която размахва кърпичка?

- Опитва се да убеди бащата

на младоженеца, че булката още е

девствена.

- Шегуваш се.

- Бих ли се шегувал, Адам?

Девствеността е много важна тук.

Защо си мислиш, че Йола все

повтаря, че е девствена? Това я прави

по-ценна. Можеш да я продадеш за

много злато, ако намериш мъж, който

да я иска.

- Като Гаврил?

- Неговата изба е празна.

Сабир осъзна, че така няма да

стигне доникъде.

- И защо е кърпата?

- Нарича

се

мокадор.

Понякога панюело. Жената, която я

държи, е проверила с пръста си, че

булката наистина е девствена. После

слага на три места на мокадора кръв

от момичето. След като това е

направено,

Черибашията

полива

ракия върху кърпата. От течността

капките кръв се сливат като цвете.

Само кръвта на девица ще направи

това - няма да стане с кръвта на

прасе. Сега гледай. Тя завързва

кърпата за пръчка. Това означава, че

бащата на младоженеца е приел, че

момичето

е

девствено.

Сега

старицата ще разнесе пръчката из

лагера, за да могат всички да видят,

че друг мъж не е затварял очите на

Лема.

- Как се казва младоженецът?

- Раду. Той ми е братовчед.

- Кой ли не ти е братовчед?

***

Сабир мярна Йола от другата

страна на поляната. Махна ѝ с ръка,

но тя наведе глава, сякаш не го е

видяла. Той се зачуди какъв ли

пореден гаф е направил.

На тържеството Черибашията

вдигна една ваза и я разби с всичка

сила върху главата на младоженеца.

Вазата се пръсна на хиляди парченца.

Всички наоколо въздъхнаха.

- Какво, по дяволите, беше

това?

- На колкото повече парчета

се

разбие

вазата,

толкова

по-

щастлива ще бъде двойката. Тази

двойка ще бъде много щастлива.

- Вече женени ли са?

- Още

не.

Първо

булката

трябва да изяде нещо, направено с

билки, набрани от гроб. После

трябва ръцете ѝ да бъдат оцветени с

къна - колкото по-дълго се задържи

къната, толкова по-дълго ще я обича

мъжът ѝ. После тя трябва да пренесе

дете през прага на караваната си,

защото, ако не роди дете до една

година, Раду може да я изхвърли.

- О, това е страхотно. Много е

цивилизовано.

- То не се случва често, Адам.

Само ако двойката се кара. Тогава е

добро оправдание двете семейства да

сложат край на положението.

- И това ли е всичко?

- Не. След няколко минути ще

пренесем на раменете си булката и

младоженеца през катуна. Жените ще

пеят йели-йели. После булката ще се

премени в други дрехи. После всички

ще танцуваме.

- Тогава

ще

можеш

да

танцуваш с Йола.

- О, не. Мъжете танцуват с

мъже, а жените - с жени. Не се

смесват.

- Наистина ли? Знаеш ли,

Алекси, нищо за твоя народ вече не

ме изненадва. Просто си представям

какво очаквам да стане, преобръщам

го с главата надолу и знам, че така е

правилно.

Глава 58

Беше отнело на Ейкър Бейл три

часа да се изкачи пеша по хълмовете

зад светилището Монсерат и той бе

започнал да се чуди дали не е станал

смешно предпазлив.

Никой не познаваше колата му.

Никой не го следваше. Никой не го

очакваше. Шансовете някой френски

полицай да направи връзката между

убийството в Рокамадур и смъртта на

циганина в Париж бяха почти нулеви.

А после да се сети и за Монсерат? И

все пак нещо го глождеше.

Беше включил проследяващото

устройство на около двайсет мили от

48

Манреса 1, но знаеше, че шансът да

засече Сабир е незначителен. Честно

казано, не се вълнуваше особено

дали отново ще се срещнат. Бейл не

беше злопаметен. Ако допуснеше

грешка, я поправяше, това беше

всичко. В Рокамадур беше допуснал

грешката да не бъде достатъчно

предпазлив

в

църквата.

Беше

подценил Сабир и циганина и си

плати за това - или по-скоро новият

пазач си бе платил.

Този път няма да е толкова

благороден. Освен с влака, който

беше твърде ограничаващ, имаше

само един начин да се стигне до

Монсерат и това беше по пътя. Като

остави колата си добре скрита в

далечния край на долината, той

тръгна през планините, смятайки, че

ако по чудо полицията е била

предупредена за идването му, тя ще

следи двата очевидни начина за

влизане, а не хората, които с влак или

откраднати автомобили напускаха

долината рано сутринта.

Едно нещо от фиаското в

Рокамадур обаче още го тревожеше.

Бейл никога не беше губил пистолет

- нито по време на годините си

активна служба за Чуждестранния

легион, нито в резултат на многото

си дейности в служба на Корпус

Малефикус след това. Още по-малко

пистолет, който му беше даден лично