Предсказанията на Нострадамус

опорната

точка

сработи с пълна сила, изпращайки

кучето в полет през църквата,

подобно на чук на атлетическо

състезание. Животното се удари в

каменната стена, падна на пода и

започна да вие. Бейл притича до

мястото и стъпи върху главата му.

Остана неподвижен за момент,

ослушвайки се с широко отворени

очи и уста. После, след като остана

доволен, че никой не го е чул, се

насочи към криптата.

Глава 55

Сабир намести одеялото върху

слабините си. Имаше моменти - и

това беше един от тях, когато му се

искаше Йола да се отърве от навика

си да нахлува без предупреждение в

стаите на хората. По-рано този

следобед тя беше занесла дрехите им

до

общото

корито

за

пране,

оставяйки двамата мъже увити в

одеяла, като корабокрушенци, и ги

принуди

да

се

отдадат

на

продължителен

и

нежелан

следобеден сън. Сега Сабир отчаяно

търсеше нещо безобидно за казване,

за да успокои раздразнението си.

- Добре. Измислих ти друга

гатанка. Тази е наистина трудна.

Готова ли си? Какво е по-велико от

Бог? По-зло от дявола? Бедните вече

го имат. Богатите го искат. И ако го

изядеш, умираш.

Йола едва вдигна поглед от

заниманието си.

- Нищото, разбира се.

Сабир се отпусна на стената.

- Господи!

Как

разбра

отговора толкова бързо? Отне ми

повече от час, когато синът на

братовчед ми ме пробва с нея.

- Но то е очевидно, Адам.

Схванах го от първия ред. Когато

попита какво е по-велико от Бог.

Нищо не е по-велико от Бог.

Останалото идва на мястото си, след

като схванеш това.

- Да, и аз схванах тази част.

Но не ми мина през ума, че това

може да е отговорът. Само се

раздразних и ядосах, че някой може

да си помисли, че има нещо по-

велико от Бог.

- Ти си мъж, Адам. Мъжете се

раждат гневни. Затова трябва да се

присмиват на всичко. Или да удрят

нещата. Или да се държат като деца.

Ако не го правят, ще полудеят.

- Благодаря ти. Много ти

благодаря. Сега вече знам откъде

идва чувството ми за хумор.

Йола си беше уредила пълна

промяна на облеклото. Имаше нова

червена блуза на цветя, закопчана

догоре,

прилепнала

по

бедрата

зелена пола, която се разкрояваше

малко под коляното. Полата вървеше

с широк кожен колан, покрит с малки

огледала. Йола носеше и обувки с

широки токове и каишки през

глезените. Част от косата ѝ беше

вдигната на кок, както беше и по

време на Криса.

- Защо

никога

не

носиш

бижута? Както и някои от другите

жени?

- Защото съм девствена и още

съм неомъжена - обясни Йола и

хвърли многозначителен поглед на

Алекси, а той се опита да го

игнорира. - Не би било учтиво да се

надпреварвам с булката и омъжените

ѝ роднини - допълни тя. Раздвижи се

и остави два комплекта дрехи на

леглото, близо до краката на Алекси.

- Вашите дрехи още се сушат. Ще ги

донеса, когато са готови. Но това са

два костюма и две вратовръзки,

които взех назаем. Също и ризи. Би

трябвало да ви станат. Утре, на

сватбата, трябва да носите със себе

си някакви книжни пари, които да

дадете на булката. Ще трябва да ги

закачите на роклята ѝ с това - каза тя

и подаде на всеки от мъжете по една

безопасна игла.

- Ъъ, Адам...

- Нека

позная,

Алекси.

Трябват ти малко пари назаем.

- Не само на мен. На Йола

също ѝ трябват. Само че е твърде

горда, за да поиска.

Йола махна раздразнено с ръка.

Очите ѝ гледаха към Сабир.

- Какво щеше да ни казваш в

колата? Когато те прекъснах?

- Не разбирам...

- Спомена, че имаш нещо

важно за казване. Нахранихме се.

Починахме. Сега можеш да говориш.

„Трябваше да го очаквам -

помисли

си

Сабир.

-

Досега

трябваше да съм разбрал, че Йола

никога не оставя нещо на мира,

докато не го е изчерпала.“

- Мисля, че и двамата трябва

да останете тук. Поне засега.

- Какво имаш предвид?

- Алекси е ранен. Трябва да се

възстанови. А ти, Йола... ти преживя

ужасен шок. Разбрах стиха в основата

на Черната дева - каза той. Посегна

към масата за портмонето си. Извади

смачкано парче хартия и го изглади

на коляното си. - Мисля, че става

дума за Монсерат. Това е място в

Испания.

На

хълмовете

над

Барселона.

Поне

такъв

смисъл

откривам аз в текста.

- Смяташ,

че

си

губим

времето, нали? Затова не ни искаш

със себе си. Мислиш, че този мъж ще

се появи отново и ще ни навреди, ако

продължим. Но следващият път ще е

по-лошо може би?

- Мисля,

че

участваме

в

опасно търсене на зелен хайвер, така

е. Вижте, Нострадамус или вашите

предци, или който е издълбал тези

неща в краката на Девата, може да го

е направил на петдесет деви в цялата

страна. Тогава нещата са били много

по-свободни от сега. Хората са

обикаляли

за

поклонничества

навсякъде. Не е трудно да си

представим, че сигурно осемдесет

процента от тогава съществувалите

деви вече са изчезнали, ставайки

жертва на десетина религиозни

войни.

Без

да

споменаваме

Революцията, Първата и Втората

световна война, и войната с Прусия.