Предсказанията на Нострадамус

Твоят народ е бил номадски, Йола.

Много

повече,

отколкото

сега.

Прекарвали

са

времето

си,

избягвайки армиите, а не търсейки

ги. Най-вероятно, ако намерим нещо

в основата на Девата от Монсерат, то

ще ни отведе някъде другаде. И

после

още

някъде.

Сигурно

пророчествата, или каквото и да е

това, което преследваме, отдавна го

няма.

- Тогава

защо

мъжът

ни

проследи? Какво иска?

- Мисля, че е луд. Има някаква

идея, че цялото нещо е свързано с

пари, и просто не може да се откаже.

- Не вярваш в това, което

казваш.

- Не - Сабир поклати глава.

- Тогава защо го каза? Не ни

ли харесваш вече?

За миг Сабир остана без думи,

сякаш беше нападнат в гръб от дете.

- Разбира се, че ви харесвам.

Последните няколко дни... бяха като

години. Сякаш винаги сме били

заедно. Не знам как да го обясня.

- Защото сме се срещали

преди? Това ли имаш предвид?

- Да сме се срещали преди? Не.

Нямах...

- Алекси ти каза, че съм хекси.

Това означава, че понякога знам

нещата. Усещам нещата. Така стана и

с теб. Веднага почувствах, че ми

мислиш доброто. Че не си убил

Бабел. Борих се с това чувство, но

инстинктът ми подсказа, че съм

права. Алекси също го усети - каза тя

и скришом погледна към леглото. -

Но все пак той не е хекси. Той е само

глупав циганин.

Алекси се престори на обиден,

но

не

беше.

Наблюдаваше

я

съсредоточено. Слушаше думите ѝ.

- Ние,

циганите,

усещаме

нещата по-силно от пайосите и

гаджотата.

Вслушваме

се

във

вътрешните си гласове. Понякога

това ни вреди. Както стана с Бабел.

Но в повечето случаи е правилно.

- И къде ви пращат гласовете

сега?

- С теб.

- Йола, този мъж е зъл. Виж

какво направи с теб. С Бабел. Щеше

да убие Алекси, ако му бяхме дали

достатъчно време.

- Щеше да си тръгнеш без нас.

Да се измъкнеш през нощта. Като

крадец. Нали?

- Разбира се, че не - отрече

Сабир, но усети как лъжата се

изписва по лицето му. Дори устата

му изневери, заглушавайки думите,

докато ги произнасяше.

- Чуй ме. Ти си прал на Бабел.

Той е смесил кръвта си с твоята.

Което означава, че сме свързани,

тримата, кръвно, както и по закон.

Така че ще отидем на тази сватба.

Заедно. Ще бъдем щастливи и весели

и ще си припомним какво значи

наистина да бъдеш жив. После, на

сутринта след сватбата, ти ще се

изправиш пред нас и ще ни кажеш

дали искаш да дойдем с теб. Сега съм

длъжна да те слушам. Ти си мой брат.

Главата на моето семейство. Ако ми

кажеш да не идвам, ще се подчиня.

Но ще нараниш сърцето ми, ако ме

оставиш. А Алекси те обича като

брат. Ще плаче и ще бъде тъжен, ако

разбере, че му нямаш доверие.

Алекси направи страдалческа

физиономия, която донякъде се

смекчаваше

от

дупките

на

липсващите му зъби.

- Добре, Алекси. Няма нужда

да се подмазваш - сряза го Сабир и се

изправи. - След като вече решихме

какво ще правим, Йола, ще можеш ли

да ми кажеш къде наоколо човек

може да се изкъпе и избръсне.

- Ела навън. Ще ти покажа.

Сабир видя предупредителното

изражение на Йола точно когато се

канеше

да

покани

и

Алекси.

Обгръщайки се с одеялото като с

римска тога, той я последва навън.

Тя застана с ръце на хълбоците и

разгледа катуна.

- Виждаш

ли

онзи

мъж?

Русият, който ни гледа от стъпалата

на новата каравана?

- Да.

- Той иска да ме отвлече.

- Йола...

- Името му е Гаврил. Той

мрази Алекси, защото бащата на

Алекси беше водач и отсъди срещу

неговото семейство и го прати в

изгнание.

- Изгнание?

- Когато някой е отделен от

племето. Гаврил е гневен и защото е

рус и е единствено дете. Хората

разказват, че са го отвлекли от жена

гаджо. Че майка му не можела да

има деца и съпругът ѝ направил това

ужасно нещо. Така че той е двойно

по-гневен.

- И все пак възнамерява да те

отвлече?

- Той не се интересува от мен.

Само иска да избягам с него, защото

знае, че това ще разгневи Алекси.

Надявах се, че няма да е тук. Но е

дошъл. Той ще бъде щастлив, че

Алекси е ранен. Щастлив, че е

загубил няколко зъба и не може да си

позволи да ги смени.

Сабир почувства тектоничните

плочи на доскорошните му сигурни

знания да се разместват в леко

променена

конфигурация.

Вече

познаваше това усещане. Почти му се

наслаждаваше.

- И какво искаш от мен да

направя по въпроса?

- Искам да се грижиш за

Алекси. Стой до него. Не му

позволявай да пие прекалено много.

На нашите сватби мъжете и жените

са разделени през по-голямата част

от времето и аз няма да мога да го

пазя от самия него. Този човек,

Гаврил, ни мисли злото. Ти си

братовчед на Алекси. След като

бъдеш представен на главния тук и

бъдеш

официално

поканен

на

сватбата, хората ще спрат да те

наблюдават и ще можеш по-добре да

се впишеш в обстановката. Никой

няма да посмее да те отхвърли. Сега

се набиваш на очи като албинос.

- Йола. Мога ли да ти задам