Предсказанията на Нострадамус

насочи пистолета право пред себе си,

сякаш се канеше да застреля другия,

но нищо не се случи. Не се чу звук.

Мъжът отстъпи към храма, очите

му бяха приковани в Алекси и

оръжието. В последния момент

хвърли поглед към Сабир и се

усмихна. Прокара пръст през гърлото

си.

Алекси остави пистолета да

изтрака на пода. Когато Сабир

погледна отново към мястото, където

стоеше мъжът, онзи беше изчезнал.

Сабир клекна до циганина,

мозъкът

му

пулсираше

от

възможните стратегии за измъкване.

Драматично постави ръка на сърцето

на Алекси.

- Този мъж е тежко ранен.

Трябва ни линейка.

Пазачът се държеше за гърлото.

- Мобилните

телефони

не

работят тук, Много близо е до

планината. Няма рецепция. Ще

трябва да позвъня от офиса - каза

той, но не помръдна от мястото си.

- Виж. Пистолетът е у мен.

Ще прикривам този човек и ще се

уверя, че нищо няма да се случи на

Девата. Иди и позвъни на полицията

и на „Бърза помощ“. Спешно е.

Мъжът се канеше да каже нещо,

но Сабир го изпревари:

- Иначе аз ще отида да

телефонирам, а ти ще останеш тук.

Ето пистолета - каза той и го подаде

с дръжката напред.

- Не. Не, мосю. Те няма да

знаят кой сте. Останете тук. Аз ще

отида - отвърна пазачът с треперещ

глас. Изглеждаше, все едно всеки миг

ще припадне.

- Внимавай по стълбите.

- Да. Да. Ще внимавам. Добре

съм. Вече съм добре.

- Чуваш ли ме? - обърна се

Сабир към Алекси.

- Той се стовари върху мен със

стола. Някои от зъбите ми са избити

- каза приглушено Алекси, сякаш

гласът му идваше от дъното на

затворен контейнер. — Мисля, че

челюстта ми също е счупена. И

няколко ребра.

- А иначе?

- Добре съм. Ще мога да

вървя.

- Добре. Имаме около три

минути да се измъкнем оттук и да

стигнем до колата. Ето. Вземи това -

Сабир му подаде пистолета.

- Безполезен е. Не работи.

- Все пак го вземи. Събери

сили, докато взема Девата.

- Първо погледни основата ѝ.

- Какво имаш предвид?

- Там има надпис. Не можах

да го прочета, но е прогорен в

статуята. Точно както в сандъка на

Йола. Това беше първото място,

където погледнах.

Сабир повдигна Черната дева.

Беше доста по-лека, отколкото бе

очаквал.

Висока

около

шейсет

сантиметра, тя беше издялана от

тъмно дърво и украсена с две корони

- една на главата на Девата и една на

Исус. Освен това Мадоната носеше

златна огърлица. Тялото ѝ беше

частично обвито от някакъв плат,

който се разпадаше край лявата ѝ

гръд, разкривайки по- светло дърво

отдолу. Тя седеше на стол, а

невръстният Исус беше в скута ѝ.

Лицето му не беше на дете, а на

мъдър стар човек.

- Прав си, ще го копирам.

- Защо да не я вземем с нас?

- Тук ще бъде на по-сигурно

място, отколкото с нас. И не искаме

още полицаи по петите ни. Ако нищо

не е откраднато, има шанс да зарежат

цялата работа след няколко дни, след

като няма никакви свидетели, освен

стареца. Взехме каквото искахме.

Предполагам, че това е само още

една част от по-голяма карта, която

накрая

ще

ни

отведе

до

пророчествата - каза Сабир, наложи

парче хартия върху основата на

Мадоната и започна да драска отгоре

с молив.

- Не мога да се изправя. Явно

ми е нанесъл повече поражения,

отколкото мислех.

- Изчакай ме. Ей сега ще

дойда.

- Не се притеснявай, Адам -

опита да се засмее Алекси. - Не съм

тръгнал наникъде.

Глава 48

Сабир спря, за да си поеме

въздух. Алекси се беше отпуснал

върху него с цялата си тежест. Под

тях се чуваше далечният звук на

приближаващи сирени.

- Още не съм се възстановил

от отравянето на кръвта. Слаб съм

като коте. Не мисля, че ще мога да те

закарам догоре сам.

- Още колко ни остава?

- Колата вече се вижда. Но не

мога да рискувам да извикам на

Йола. Може някой да чуе.

- Защо не ме оставиш тук и не

отидеш да я доведеш? Двамата ще

можете

да

ме

пренесете

през

последната част от пътя.

- Сигурен ли си, че си добре?

- Мисля, че глътнах един от

зъбите си. Ако не се задавя с него, ще

съм добре.

Сабир остави Алекси да се

подпира на парапета край пътеката и

избърза нагоре. Йола стоеше край

колата със загрижено изражение.

- Не знаех какво да направя.

Чух сирените. Не бях сигурна дали са

за вас или за някого другиго.

- Алекси е ранен. Ще трябва

заедно да го пренесем по най-

стръмната част от пътеката. Ще се

справиш ли?

- Зле ли е ранен?

- Загубил е няколко зъба.

Може челюстта му да е счупена.

Вероятно и няколко спукани ребра.

Някой е паднал върху него със стол.

- Някой?

- Да. Онзи някой.

- Мъртъв ли е? Убил ли го е?

- Алекси се опита да го убие.

Но пистолетът засече.

Йола хвана краката на Алекси, а

Сабир пое по-голямата част от

тялото му.

- Ще трябва да побързаме.

Веднага щом старият пазач каже на

полицията, че в нахлуването има

намесен и пистолет, с нас е

свършено.

Ще

блокират

цялата

долина и ще изпратят паравоенни