Предсказанията на Нострадамус

кариерата си.

- Вижте. Ще бъда откровен.

Задрямах. Ей там, на каменната

пейка. Беше глупаво, знам. Точно се

бях събудил, когато чух звука. Най-

добре да погледнете. Аз ще ви

прикривам. Може и да е фалшива

тревога,

разбира

се.

Вие

сте

отговорен пред църковните власти,

нали?

Мъжът се поколеба, объркан от

многословието на Сабир. Накрая

страхът

за

работата

му

надви

подозренията и той започна да

опипва джоба си за ключовете.

- Сигурен

сте,

че

чухте

трясък?

- Съвсем ясно. Идваше от

вътрешността на храма.

Точно в този момент, като по

поръчка, се чу друг, още по-силен

трясък, последван от задавен вик.

После настъпи тишина.

Челюстта на пазача увисна и

очите му се отвориха широко. С

треперещи ръце той пъхна ключа в

ключалката на масивната дъбова

врата.

Глава 46

Ейкьр Бейл отвори очи. По

лицето му течеше кръв и се стичаше

към устата. Изплези език и облиза

част от течността. Металическият

вкус му дойде като добре дошъл

стимулант.

Наклони глава към рамото си и

после като кон отвори и затвори

челюстта си. Нищо счупено. Никакви

истински щети. Погледна надолу.

Циганинът го беше завързал за

стола. Така. Това можеше да се

очаква.

Трябваше

да

провери

предварително

всяка

педя

от

църквата. Не да предполага, че

срещата му с момичето ще е

достатъчна, за да ги прогони. Дори

не беше очаквал тя да оцелее, след

като я хвърли в реката. Много лошо.

Трябваше да я убие, когато имаше

тази възможност, но защо да рискува

да оставя следи, след като природата

можеше да свърши работата вместо

него? Преценката му беше правилна,

а крайният резултат бе просто един

от онези злощастни случаи. Тримата

бяха пристигнали невероятно бързо.

Трябваше да преразгледа мнението

си за Сабир. Да не го подценява

повече.

Бейл остави брадичката си да

падне на гърдите му, сякаш още беше

в безсъзнание. Очите му обаче

останаха отворени и следяха всяко

движение на циганина.

Той се смъкна отстрани на

витрината с Черната дева в ръце. Без

каквото и да е колебание, циганинът

обърна статуята и внимателно се взря

в

основата

ѝ.

Докато

Бейл

наблюдаваше,

Алекси

постави

Мадоната внимателно на пода и се

просна

пред

нея.

После

последователно целуна и сложи

челото

си

на

краката

ѝ,

на

невръстния Исус и на ръката ѝ.

Бейл завъртя очи. Нищо чудно, че

тези хора още бяха гонени от всички

и от всякъде. Той самият изпита

желание да ги преследва.

Циганинът

се

изправи

и

погледна към него. „Идва - помисли

си Бейл. - Чудя се как ще го

направи?“ Вероятно с нож. Не

можеше да си представи циганин да

използва пистолет. Твърде модерно.

Твърде сложно. Той сигурно не би

могъл

да

разбере

как

действа

спусъкът.

Бейл

остави

главата

си

неподвижна върху гърдите. „Аз съм

мъртъв - рече си. - Не дишам.

Падането ме уби. Ела да ме

40

провериш, дидикой 1. Как би могъл

да устоиш? Само си помисли колко

ще е забавно да се хвалиш с подвига

си пред момичето. Да впечатлиш

гаджото. Ще се правиш на голям

мъж сред хората от племето.“

Алекси тръгна към него. Спря за

миг, за да вземе един от падналите

свещници.

„Значи така ще го направиш, а?

Ще ме пребиеш до смърт, докато съм

вързан. Хубаво. Но първо ще трябва

да провериш дали съм жив. Дори ти

не би се унизил да пребиеш мъртвец.

Нали така?“

Алекси спря пред стола на Бейл.

Посегна и вдигна главата му от

гърдите. После го заплю в лицето.

Бейл отскочи назад заедно със

стола, ритайки диво с крака. Алекси

изкрещя и изпусна свещника.

Бейл вече се беше изправил,

приведен

напред

със

стола,

привързан за гърба му като черупка

на

охлюв.

Той

подскочи

към

гърчещото се тяло на Алекси и се

хвърли назад със завъртане, със стола

напред към главата на Алекси.

После се претърколи настрани,

като едновременно следеше вратата

на църквата и Алекси.

Извъртайки тялото си на верев,

Бейл успя да прехвърли по-голямата

част от тежестта си върху коленете.

Изправи се със залитане и позволи

тежестта на стола да го повлече

назад към една от каменните колони.

Усети как столът се разбива. Повтори

упражнението още два пъти и столът

се разпадна на гърба му.

Алекси се гърчеше. Едната му

ръка се пресягаше по каменния под в

опит да достигне падналия свещник.

Бейл се освободи от останалите

около раменете му въжета и се

втурна към него.

Глава 47

Сабир избута пазача и нахлу в

притвора на църквата. Вътре беше

тъмно, толкова тъмно, че едва се

виждаше.

Пазачът натисна някакви скрити

ключове и мястото се преобрази,

благодарение

на

редица

лампи,

поставени зад трегерите на тавана.

Разбити парчета дърво и разкъсано

въже бяха пръснати в кръг по земята.

Алекси лежеше на една страна на

метър-два от Черната дева, а главата

му беше окървавена. Някакъв мъж

стоеше приведен над него и ровеше в

джобовете му.

Сабир и пазачът замръзнаха.

Пред погледа им ръката на Алекси се

подаде иззад тялото му, насочвайки

пистолет. Мъжът отстъпи. Алекси