Прелестен хаос

— Все още мога да я изям, ако искам — обясни той с видимо отвращение. — Но храната вече няма същия вкус като преди. Все едно да дъвчеш картон. Аз съм на диетата на Макон. Нали знаеш, да изсмучеш няколко сънища тук, няколко там…

— Чии сънища?

Ако Линк се хранеше с моите сънища, щях да му сритам задника. И без него нощният ми живот бе достатъчно объркан.

— Няма начин. Главата ти е прекалено смахната за мен. Но няма да повярваш какво сънува Савана. Нека само да кажа, че не са щатските финали на баскетболното първенство.

Никой не пожела да чуе подробности — особено Ридли, която продължаваше упорито да унищожава желираните кремове. Стана ми жал за нея и се питах да укротя Линк.

— Мисля, че мога да живея и без повече информация за Савана.

— Ясно, разбрах. Но няма да повярваш какво още видях.

Ако кажеше, че е видял Савана по бельо, с него бе свършено. Лена явно бе на същото мнение.

— Линк, не мисля, че…

— Кукли.

— Какво?

Това определено не бе отговорът, който Лена очакваше.

— Барбита. Но не като онези, които имат малките момиченца. Нейните са големи и облечени различно. Има си Барби булка, мис Америка, Снежанка. И са сложени в стъклена витрина.

— Знаех си, че самата тя ми прилича на Барби — измърмори Ридли, докато продължаваше да рови в желето.

Линк се примъкна към нея.

— Все така ли ще ме пренебрегваш?

— Не си струва да отделям време дори за да те пренебрегвам — изсумтя Ридли, загледана в желираните кубчета. — Не мисля, че Кухнята прави такива неща. Как се наричаха?

— Желирана изненада — ухили се Линк.

— Каква изненада?

Ридли гледаше изпитателно желатина.

— Каквато слагат вътре — обясни той и докосна с пръст кубчето. — Кожа, кокали и кости… Изненада.

Ридли го погледна, сви рамене и пъхна лъжицата с кубчето в устата си. Нямаше да се предаде, не и докато той се мотаеше нощем из спалнята на Савана Сноу, а денем флиртуваше постоянно с нея.

Линк погледна към мен.

— Е, ще потренираш ли след училище?

— Не — отвърнах аз, докато напъхвах останалата част от сандвича в устата си.

— Не мога да повярвам, че ядеш това. Ти мразиш тези сандвичи.

— Знам. Но днес са доста добри.

Да, ето това е. За пръв път в живота ми храната на Ама бе ужасна, а тази в столовата в гимназията — хубава. Значи наистина бе настъпил краят на света.

Знаеш ли… Можеш да поиграеш баскетбол, ако искаш.

Лена ми предлагаше нещо — същото като Линк. Шанс да се помиря с бившите си приятели, да не бъда пълен аутсайдер, ако изобщо беше възможно. Но беше прекалено късно. Приятелите ти трябва да са до теб, когато имаш трудности, и аз знаех точно кои са ми приятели. И кои не бяха.

Не искам.

— Хайде, всичко е наред. Свършено е с простотиите от миналата година.

Линк наистина вярваше в това, което говореше. Но някои неща са трудни за забравяне — като това да тормозиш приятелката ми цяла година.

— Да, само дето хората са си същите.

Дори Линк долови сарказма ми.

— Добре, аз обаче ще пострелям малко — сведе гузно очи той. — Може и да се върна в отбора. Искам да кажа, все пак не съм го напускал напълно…

За разлика от теб. Това беше частта, която не довърши.

— Наистина е горещо тук.

Потта направо се стичаше по гърба ми. Толкова много хора, натъпкани в една стая.

Добре ли си?

Не. Да. Просто ми трябва малко въздух.

Надигнах се, но ми се струваше, че вратата е на километри разстояние от мен. Това училище притежаваше способността да те накара да се почувстваш малък. Незначителен, колкото бе и самото то. Дори още повече. Предполагам, че някои неща никога не се променят.

* * *

Оказа се, че Ридли не се интересува от изучаването на културата и обичаите на Южните щати, не повече отколкото поощряваше интереса на Линк към проучването на Савана Сноу. Пет минути след началото на часа вече го бе убедила да се запишат на световна история. Това не ме изненада, само дето промяната на часовете означава, че трябва да занесеш учебния си график на мис Хестър и после да лъжеш, молиш и — ако се налагаше — да плачеш, за да получиш разрешение. Затова когато Линк и Ридли се появиха в часа по световна история и той ми каза, че програмата му е била променена по някакъв чудотворен начин, бях повече от подозрителен.

— Как така променена?

Линк тръсна тетрадката си на чина до мен и сви рамене.

— Не знам. В един момент Савана седи до мен, в следващия Ридли идва и сяда от другата ми страна, а след това виждам, че в програмата ми пише „световна история“. В програмата на Ридли — също. Тя я показа на учителя и той ни изрита от стаята.

— Как го направи? — попитах Ридли, когато седна на мястото си.

— Какво съм направила? — погледна ме тя невинно, като си играеше с катарамата на колана си.

Лена не я остави да й се размине така леко.

— Знаеш за какво говори. Да не си взела някоя книга от кабинета на чичо Макон?

— Нима наистина ме обвиняваш, задето чета?

Лена снижи гласа си.

— Да не би да се опитваш да правиш заклинания? Не е безопасно, Ридли.

— Искаш да кажеш, че не е безопасно за мен. Защото вече съм тъпа смъртна.