Прелестен хаос

Прегърнах я и от допира ни по вените ми потече пареща вълна. Усещах нарастващата й сила, докато се опитвах да дишам равномерно. Тя захапа нежно долната ми устна, докато се целувахме, и за секунди главата ми се замая и загубих равновесие. Не бяхме на паркинга. В съзнанието ми проблясваха различни образи, навярно халюцинирах, защото се целувахме във водата, в езерото, на чина ми в час по английски, на масите в стола, зад скамейките на стадиона, в градината на имението „Грийнбриър“. После над мен премина сянка и почувствах нещо, което не бе резултат от целувката й. Бях изпитал същото на върха на водната кула, в съня си. Задушаване, замайване… С Лена вече не бяхме в градината. Бяхме заобиколени от кал, целувахме се в отворен гроб. Щях да припадна.

Коленете ми се подгъваха и в този миг един глас разцепи въздуха и нашата целувка и Лена се откъсна от мен.

— Ей, привет! Какво си правите?

Савана Сноу.

Отпуснах се на асфалта, с гръб до колата. После усетих как нещо ме издърпва отново нагоре, а краката ми едва докосват земята.

— Какво му е на Итън? — извика Савана.

Отворих очи.

— Сигурно е от жегата — ухили се Линк и ме пусна.

Лена изглеждаше шокирана, но Ридли имаше дори по-изненадан вид. Защото Линк се хилеше така, сякаш някой току-що му бе предложил договор за студиен албум. А този някой бе Савана Сноу — капитанката на мажоретките, суперсекси мацката на гимназията, Свещеният граал на недостижимите момичета в „Джаксън“. Стоеше там, стиснала учебниците пред гърдите си толкова силно, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Носеше почти същата рокля като онази, която Ридли бе изхвърлила секунди по-рано. Зад нея се влачеше Емили Ашър, облечена в подобна версия на тоалета на Савана, и изглеждаше доста объркана. Савана пристъпи по-близо към Линк и сега само учебниците ги деляха един от друг.

— Ъъъ, всъщност исках да кажа, ти как си?

Линк прокара нервно пръсти през косата си и направи крачка назад.

— Ами… добре съм. К’во става?

Савана разлюля русата си конска опашка и прехапа долната си устна подканващо. Розовото й червило лъщеше на слънцето.

— Нищо особено. Просто се чудех дали ще ходиш до „Дейри Кийн“ след училище. Може да ме хвърлиш дотам…

Емили я погледна изненадано, аз самият бях смаян. Савана по-скоро би се отказала от мястото си на главна мажоретка, отколкото да се съгласи да се качи на старата таратайка на Линк. Тъй като мотаенето със Савана бе задължително условие да си в компанията й, което означаваше, че ще трябва и тя да се вози с нея, Емили се обади:

— Савана, вече се уговорихме с Ърл. Забрави ли?

— Ти се вози с Ърл. Аз ще отида с Линк.

Савана все още зяпаше Линк, сякаш той бе истинска рок звезда.

Лена поклати глава към мен.

Казах ти. Това е ефектът „Джон Брийд“. Не е зле като за четвърт инкубус. Не можеш да очакваш смъртните момичета да не го усещат.

Някак си го разбирах.

Само смъртните момичета ли, Лена?

Тя се престори, че не разбира за какво говоря.

Е, не всички смъртни момичета май…

Беше права. Линк очевидно не оказваше същия ефект на Емили. Колкото повече Савана хапеше устни, толкова повече Емили изглеждаше ужасена.

Ридли сграбчи Линк за ръката и го издърпа от Савана.

— Следобед е зает, скъпа. Трябва да послушаш приятелката си.

Очите й вече не бяха жълти, но Ридли и като смъртна имаше достатъчно заплашителен вид, напомнящ за предишната й мрачна същност. Савана обаче явно не мислеше така, или поне в момента не й пукаше.

— О, извинявай. Вие двамата заедно ли сте? — Спря за секунда, преструвайки се, че обмисля идеята. — Не. Няма как да сте заедно.

Всички, които висяха в единствената местна закусвалня, „Дейри Кийн“, знаеха за бурните взаимоотношения на Ридли и Линк. Савана хвана Линк под ръка. Открито предизвикателство.

— Предполагам, че това означава, че Линк сам може да взема решения за себе си.

Той освободи ръцете си и прегърна и двете едновременно.

— Дами, дами… Няма нужда да се биете. Има много от мен, ще стигне за всички.

Изпъчи се, макар раменете му да бяха и без това достатъчно широки. Обикновено щях да се разсмея при мисълта за две момичета, който се бият за Линк, само дето това не бяха кои да е момичета. Ставаше дума за Савана Сноу и Ридли Дюшан. Със свръхестествени сили или не, това бяха двете най-мощни Сирени от женски пол, които бяхме имали късмета — или злощастието — да познаваме, в зависимост от начина, по който решаха да използват силите си.

— Савана, да вървим. Ще закъснеем за часа — намеси се Емили, а в гласа й личеше отвращение.

Зачудих се защо инкубуският магнетизъм на Линк не й действаше.

Савана се притисна още повече към приятеля ми и хвърли многозначителен поглед към Ридли и забучената й с безопасни игли пола.

— Трябва да си намериш приятел, който повече прилича на теб.

Ридли отмести ръката на Линк от рамото си.

— А ти би трябвало да внимаваш с кого говориш по този начин, Барби.