Прелестни създания

„НОЩТА НА ПРИЗОВАВАНЕТО ЩЕ БЪДЕ НОЩТА НА НАЙ-ГОЛЯМАТА СЛАБОСТ, КОГАТО МРАКЪТ ОТВЪТРЕ ЩЕ СПРЕ МРАКА ОТВЪН И ЧОВЕКЪТ С ДАРБАТА ЩЕ ДОПУСНЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯ МРАК В СЕБЕ СИ. ТОЙ ЩЕ СВАЛИ ЗАЩИТИТЕ И ЗАКЛИНАНИЯТА ЗА ЗАКРИЛА И ИМУНИТЕТ. СМЪРТТА В ЧАСА НА ПРИЗОВАВАНЕТО Е НАЙ-ОКОНЧАТЕЛНА И ВЕЧНА…“

Лена затвори книгата.

— Не мога да чета повече.

— Без майтап. Нищо чудно, че чичо ти се тревожи през цялото време.

— Сякаш не е достатъчно, че ще се превърна в някакъв зъл демон, а ще ме сполети и „окончателната смърт“. Запиши я в списъка с предстоящите гибелни събития.

— Разбрах. Демон. Смърт. Гибел.

Бяхме в градината на „Грийнбриър“. Лена ми подаде книгата и се отпусна по гръб на земята, вперила поглед в небето. Надявах се, че ще си поиграе малко с облаците и няма да се тормози, че през тези наши следобеди не бяхме открили почти нищо в книгата. Не я помолих за помощ, докато продължих да разлиствам страниците. За да не изгори ръцете ми, носех старите градински ръкавици на Ама, които бяха прекалено малки и ми стискаха.

В „Книгата на луните“ имаше хиляди страници и някои съдържаха повече от едно заклинание. Нямаше схема, по която да се досетим какъв е принципът на съставянето на книгата. Поне аз не бях открил такава. Списъкът със съдържанието беше като някаква шега или номер и почти не отговаряше на нищо от информацията, която можеше да се намери вътре. Обръщах една след друга страниците, надявайки се да попадна случайно на нещо полезно. Повечето обаче изглеждаха пълни с безсмислици. Вгледах се в думите, които не можех да разбера.

„I DDARGANFOD YR HYN SYDD AR GOLL.
DATODWCH Y CWLWM, TROELLWCH EF
BWRWCN Y RHWYMYN HWN
FEL Y CAF GANFOD
YR HYN RWY’N DYHEU AMDANO
YR HYN RWY’N EL GEISIO.“

Нещо ми се наби на очи, дума, която познавах от цитат, който висеше на стената в кабинета на родителите ми: „Pete et invenies“. „Търси и ще намериш“. INVENIES. Ще намериш.

„UT INVENIAS QUOD ABEST
EXPEDI NODUM, TORQUE ET CONVOLVE
ELICE NOC VINCULUM
UT INVENIAM
QUOD DESIDERO
QUOD PETO.“

Зарових се в латинския речник на мама и започнах да преписвам думите, докато ги превеждах.

„За да намериш това, което липсва,
развържи възела, завърти го и го усучи,
призови това заклинание,
за да открия
това, което желая,
това, което търся.“

— Намерих нещо!

Лена се надигна и надзърна през рамото ми.

— Какво има? — Не звучеше много убедена.

Подадох й листа, изписан с грозноватия ми разкрачен почерк.

— Преведох го. Изглежда, че се използва, за да намериш нещо.

Тя се наклони по-близо към мен, проверявайки превода ми, а после ме погледна с широко отворени от изненада очи.

— Това е заклинание Локатор.

— Струва ми се, че можем да го използваме, за да намерим отговора, с който ще измислим как да развалим проклятието.

Лена придърпа книгата в скута си и продължи да се взира в страницата. Посочи към друго заклинание, над първото.

— Това е същото заклинание, написано според мен на уелски.

— Може ли да ни помогне по някакъв начин?

— Не знам. Дори не сме сигурни какво да търсим. — Въздъхна тежко, отново обезверена. — Освен това заклинанията с думи не са толкова лесни, колкото изглеждат, а и досега не съм правила такива. Нещата могат да се объркат.

Шегуваше ли се?

— Нещата могат да се объркат? Може ли да има нещо по-лошо от това да преминеш към Мрака на шестнайсетия си рожден ден? — Грабнах книгата от ръцете й. — Разкопахме гроб и изгубихме седмици, опитвайки се да разберем какво пише в тази книга, а сега дори няма да опитаме? — Стисках толкова силно „Книгата на луните“, че една от ръкавиците ми започна да пуши от изгарящата магия в нея.

Лена поклати глава.

— Дай ми я. — Пое си дълбоко дъх. — Добре, ще опитам, но нямам представа какво може да стане. Обикновено не го правя така.

— Кое?

— Нали знаеш, начинът, по който използвам силите си, всички тези неща, свързани с природата на Самородните… Искам да кажа, в това е целият номер, нали? Предполага се да идват отвътре, от само себе си. През повечето време дори не знам какво правя.

— Добре, този път ще знаеш и аз ще ти помагам. Какво да правя? Да начертая кръг? Да запаля някакви свещи?

Лена се усмихна.

— Просто застани там. — Посочи място на няколко метра от себе си. — За всеки случай.