Прелестни създания

Ама мърмореше под носа си, както правеше винаги, когато не я слушах.

— Преди да срещне племенницата ти, не съм имала проблеми с него. И недей да обвиняваш мен за това. Нямаше да сме в тази каша, ако не я беше довел тук. Ще се погрижа за това. Ще му кажа, че не може да се среща повече с нея.

— Не ставай глупава. Те са тийнейджъри. Колкото повече се опитваме да ги държим разделени, толкова повече ще искат да бъдат заедно. Това няма да е проблем, след като тя бъде Призована, ако успеем да издържим до този момент. Дотогава овладей момчето си, Амари. Остават само няколко месеца. Ситуацията е достатъчно опасна и без неговата намеса, която допълнително усложнява нещата.

— Не ми говори за усложнения, Мелхизедек Рейвънуд. Семейството ми разчиства кашите на твоето от стотици години. Аз пазя тайните ви, както вие пазите моите.

— Не аз съм гадателят, който не успя да види, че ще намерят медальона. Как ще го обясниш? Как твоите призрачни приятелчета го пропуснаха? — Макон иронично размаха ръка във въздуха, все още с пурата в нея.

Ама се обърна рязко, очите й бяха широко отворени.

— Не обиждай Великите. Не и тук, не и на това място. Те си имат своите причини. Сигурно има обяснение защо не са ми го разкрили. — Обърна му гръб. — Не го слушайте. Донесла съм ви скариди и лимонов пай с целувки. — Очевидно вече не говореше на Макон. — Любимото ви — каза тя и извади едно след друго от чантата си. Две малки пластмасови кутии и една чиния. Постави я на земята и подреди внимателно храната в нея. Точно до чинията имаше малък надгробен камък, а няколко други бяха разпръснати наблизо. — Това е последният дом на моето семейство, чуваш ли? Моята пралеля Сиси. Прапрачичо ми Абнър. Прапрапрапрапрабаба ми Сула. Не се отнасяй с пренебрежение към Великите в техния дом. Ако искаш отговори, покажи някакво уважение.

— Извинявам се.

Тя чакаше.

— От цялото си сърце.

Ама изсумтя.

— И дръж пепелта от пурата си настрани. В този дом няма пепелници. Противен навик.

Макон загаси пурата си в мъха на едно от дърветата.

— Хайде да се захващаме. Нямаме много време. Трябва да разберем местонахождението на Сараф…

— Шшш — изсъска Ама. — Не произнасяй името й, не и тази вечер. Не би трябвало да сме тук. Половин луна за бяла магия, пълна луна за черна. Дошли сме в погрешната нощ.

— Нямаме избор. Опасявам се, че тази вечер имахме доста неприятен инцидент. Племенницата ми, която беше Преобразена след Деня на призоваването си, посети семейната ни среща.

— Дъщерята на Дел? Вече е дете на Мрака?

— Да, Ридли. Дойде непоканена очевидно. Премина през прага ми с момчето ти. Искам да знам дали присъствието й тук е съвпадение.

— Не е на добро. Не е на добро. — Ама се поклащаше бясно напред и назад на токовете си.

— Е?

— Няма съвпадения. Знаеш го.

— Поне за едно нещо сме съгласни.

Умът ми все още не схващаше нищо от това, което очите ми виждаха. Макон Рейвънуд никога не излиза от къщата си. Но ето го тук, по средата на тресавището, и се кара с Ама — за която си нямах и представа, че може да го познава — за мен и Лена и за медальона.

Ама отново почна да тършува из чантата си.

— Донесе ли уиски? Чичо Абнър обича „Уайлд Търки“.

Макон й подаде една бутилка.

— Просто я остави тук — посочи тя към земята — и застани ей там.

— Виждам, че още те е страх да ме докоснеш след всичките тези години.

— Не ме е страх от нищо. Гледай си твоята работа. Не те питам за твоите занимания и не ща да знам нищо за тях.

Той постави бутилката на земята на няколко стъпки от Ама. Тя я вдигна, сипа уиски в ниска чаша и я изпи. През целия си живот не я бях виждал да пие нещо по-силно от подсладен чай. След това изля част от питието в тревата, израсла на гроба.

— Чичо Абнър, имаме нужда от теб. Призовавам духа ти да се яви на това място.

Макон се закашля.

— Играеш си с търпението ми, Мелхизедек. — Ама затвори очи и протегна ръце към небето. Главата й беше облегната цялата назад, сякаш говореше със самата луна. Коленичи долу и разтърси няколко пъти малката торбичка, която извади от чантата си, после я обърна. Съдържанието й се разпръсна по гроба. Малки пилешки кости. Надявах се това да не са костите от пърженото пиле, което ядох този следобед, но някак си имах подозрението, че са именно те.

— Какво казват? — попита Макон.

Тя прокара пръсти по костите, разпилявайки ги из тревата.

— Не получавам отговор.

Съвършеното му хладнокръвие започна да се пропуква.

— Нямаме време за това! Каква полза да си гадателка, ако не виждаш нищо? Разполагаме само с пет месеца, преди Лена да навърши шестнайсет. Ако стане тъмна, ще погуби всички ни — и чародейци, и смъртни. Имаме отговорности — отговорности, които и двамата сме поели доброволно преди много, много години. Ти към твоите смъртни, аз към моите чародейци.

— Не е нужно да ми напомняш за моите отговорности. И недей да крещиш, чуваш ли? Не искам някой от клиентите ми да дойде тук и да ни види заедно. Какво ще си помислят хората? Виден член на нашата общност като мен? Не се бъркай в работата ми, Мелхизедек.