Прелестно изкупление

— Не мисля, че трябва да говорим за това. Ами ако Съветът разбере?

— Как ще разберат?

— Ще го направят. Винаги става така. Не знам какво повече биха могли да ми причинят, но сигурно ще измислят нещо.

— Намираме се в средата на планина — успокоих го аз. При това ми бе втората за деня. — Едва ли могат да ни чуят оттук.

Той разхлаби яката на тежката си вълнена роба.

— Ще се изненадаш какви неща могат да разбират. Нека ти покажа.

Не бях сигурен за какво говори и го наблюдавах с любопитство как минава покрай купчина счупени велосипеди и се приближава до друг стъклен шкаф. Отвори вратичките му и извади една кобалтовосиня сфера с размера на бейзболна топка.

— Какво е това?

— Трето око — отвърна Ксавие. Държеше го внимателно в дланта си. — Позволява ти да видиш миналото, конкретен спомен.

Цветът във вътрешността на топката започна да се променя, завихряше се и се движеше като буреносни облаци. Постепенно се проясни и пред очите ми се появи картина…

Млад мъж седеше зад тежко дървено бюро в сумрачен кабинет. Дългата му роба явно бе прекалено голяма за него, също както и красиво украсеният с дърворезби стол, на който се бе настанил.

Дланите му бяха събрани пред него, докато се облягаше тежко напред на лакти.

— За какво става дума сега, Ксавие? — попита нетърпеливо.

Ксавие прокара пръсти през тъмната си коса, зелените му очи се стрелкаха из стаята. Беше ясно, че се страхува от този разговор. Завъртя нервно въжето на робата си в скута си.

— Съжалявам, че ви притеснявам, сър. Но до вниманието ми достигна определена информация… Жестокости, които нарушават обетите ни и застрашават мисията на Пазителите.

Ангелус изглеждаше отегчен.

— За какви жестокости говориш, Ксавие? Да не би някой да е пропуснал да подаде доклада си? Загубил е тайния ключ към някоя от чародейските библиотеки?

Тялото на Ксавие се напрегна.

— Не става дума за изгубени ключове, Ангелус. Нещо се случва в тъмниците под Съдилището. Нощем чувам писъци, раздиращи съзнанието писъци, които не можеш…

Ангелус махна с ръка.

— Хората имат кошмари. Не всички можем да спим така блажено като теб. Някои от нас трябва да управляват Съвета.

Ксавие избута стола си назад и се изправи.

— Бях долу, Ангелус. Знам какво крият те. Въпросът е — ти знаеш ли?

Ангелус се надигна и впери присвитите си очи в Ксавие.

— И какво смяташ, че си видял?

Гневът в очите на Ксавие не можеше да бъде пренебрегнат.

— Пазители използват тъмна сила, правят заклинания, сякаш са тъмни чародейци. Експериментират с живи хора. Видях достатъчно, за да знам, че трябва да предприемеш някакви действия.

Ангелус се обърна с гръб към Ксавие, с лице към прозореца, който гледаше към високите планини, ограждащи дома на Съвета на пазителите.