Прелестно изкупление

— Не знаеш ли, че най-добрият начин да отвлечеш вниманието на някого от лоша новина, е да му стовариш друга още по-ужасна? — усмихна се тя и ме поведе към „Рейвънуд“. — А има ли по-ужасна новина от мен самата?

Линк поклати глава.

— Да, за това си абсолютно права.

Ридли се обърна и повдигна очилата си.

— Млъквай, захарче. Или ще те накарам да се телепортираш в стаята на майка си и да й кажеш, че си станал методист.

— Силите ти вече не ми влияят, маце.

Ридли му прати въздушна целувка.

— Готов ли си да ме пробваш?

Двайсет и осма глава Чародейски бой на котки

Отворих входната врата и въздухът вътре сякаш се раздвижи. Не — той се местеше. Стотици пеперуди пърхаха в стаята, докато други бяха кацнали на изящните древни мебели на чичо ми, които той колекционираше от години.

Пеперуди.

Какво бях сторила на „Рейвънуд“?

Малка зелена пеперуда със златисти ивици по крилете кацна в основата на перилото.

— Макон? — Гласът на баба се разнесе от втория етаж. — Ти ли си?

— Не, бабо. Аз съм, Лена.

Тя слезе по стълбището, облечена в бяла блуза с висока яка, косата й бе прибрана в стегнат кок, а върховете на обувките й с връзки се подаваха изпод дългата й пола. Пристъпваща бавно по съвършено реставрираното вито стълбище, тя приличаше на южняшка красавица от старите филми.

Баба хвърли поглед към летящите наоколо пеперуди и ме прегърна.

— Толкова се радвам да те видя в добро настроение.

Тя знаеше, че интериорът на „Рейвънуд“ постоянно се мени според моите настроения. Стая, пълна с пеперуди, означаваше щастие. Но за мен означаваше и нещо различно — нещо прекалено лично.

Надежда, родена върху зелени и златни криле. Мрак и Светлина, както в нощта на моето Призоваване.

Докоснах телената коледна елха на гердана с талисманите си. Трябваше да се фокусирам. Всичко се свеждаше до това. Итън бе някъде там и имаше шанс да го върна у дома. Просто трябваше да убедя семейството си да ни заемат силите си.

— Бабо, имам нужда от помощ за нещо.

— Разбира се, скъпа.

Нямаше да каже това, ако знаеше за какво щях да я помоля.

— Какво ще направиш, ако ти кажа, че намерих „Книгата на луните“?

Баба замръзна на място.

— Защо говориш подобни неща, Лена? Знаеш ли къде е тя наистина?

Кимнах.

Тя повдигна полата си и се затича нагоре по стълбището.

— Трябва да кажем на Макон. Колкото по-бързо върнем тази книга в библиотеката, толкова по-добре.

— Не можем.

Баба се обърна бавно и втренчи очи в мен.

— Започвай да обясняваш, млада госпожице, и започни с това как си намерила „Книгата на луните“!

Ридли се появи иззад една мраморна колона.

— Аз й помогнах.

Затаих дъх за известно време, за да се уверя, че къщата няма да се разпадне до основи.

— Как влезе тук? — Гласът на баба бе овладян, колкото и този на самата Ридли, може би дори повече. Беше живяла достатъчно дълго и бе нужно повече от появата на станалата отново Мрак моя братовчедка, за да я извади от релсите.

— Лена ме пусна.

В очите на баба ми проблесна искрица на разочарование.

— Виждам, че отново носиш тъмните си очила.

— Беше нещо като мярка за самосъхранение. — Ридли прехапа нервно устните си. — Светът е опасно място.

Баба ми казваше това постоянно, когато бяхме деца — особено на Ридли. Помнех и нещо друго, което казваше, нещо, което можеше да забави признанието ни за станалото с Ейбрахам — поне докато доставех книгата на Итън.

— Бабо, помниш ли сделката, която сключи с Ридли първия път, когато тя искаше да отиде на купон?

Тя ме погледна с недоумение.

— Не съм убедена.

— Каза й да не влиза в кола с някой, който е пил.

— Определено добър съвет, но не съм сигурна как е свързано с тази ситуация.

— Обеща на Рид, че ако позвъни и каже, че шофьорът й е пиян, ще изпратиш някой да я прибере, без да задаваш въпроси.

По лицето на баба личеше, че е започнала да си спомня.

— Каза още, че няма да й създаваш проблеми и да й се сърдиш, независимо къде се намира и какво е направила.

Ридли се облегна неловко на колоната.

— Да, това беше като пропуск за измъкване от затвора. Напоследък определено се нуждаех от такъв.

— Този разговор ще обясни ли защо в момента у вас двете се намира най-опасната книга в двата свята — и на чародейците, и на смъртните? — Погледът на баба се местеше от Ридли към мен.

— Обаждам ти се, за да ти кажа, че шофьорът ми е пиян — изстрелях бързо аз.

— Моля?

— Искам да ми се довериш и да направиш нещо, без да ми задаваш никакви въпроси. Нещо за Итън.

— Лена, Итън е…

Вдигнах ръката си.

— Не го казвай. И двете знаем, че хората могат да се свързват с близките си от другата страна. Итън ми изпрати послание и се нуждая от помощта ти.

— Тя казва истината. Поне така си мисли — обади се Рийс, която бе застанала на затъмнения праг на вратата, водеща към трапезарията. Не я бях забелязала, но тя очевидно ме бе видяла. На Сибилите им бе нужен само един поглед към лицето ти, за да разчетат мислите ти, а Рийс бе една от най-добрите в това. Най-накрая дарбата й проработи в моя полза.

— Дори да казваш истината, искаш от мен повече от малко вяра. И независимо колко те обичам, не мога да ти помогна да използваш…