Прелестно изкупление

Неочаквано чувство на срам ме заля и тайно се надявах да не вижда наистина всичко.

Ама кимна към баба.

— Емалин. Изглеждаш добре.

Баба се усмихна.

— Ти също, Амари.

Чичо Макон влезе последен в тайната градина. Придържаше се близо до стената, почти незабележимо смутено, което бе крайно нетипично за него. Погледът му се срещна с този на Ама, сякаш водеха разговор, който само те двамата можеха да чуят.

Напрежението бе невъзможно да не се забележи. Не ги бях виждала заедно от нощта, когато загубихме Итън. И двамата твърдяха, че всичко е наред.

Но сега, след като стояха на метър разстояние един от друг, бе очевидно, че нищо не е наред. Всъщност Ама изглеждаше така, сякаш искаше да откъсне главата на чичо ми.

— Амари — каза той бавно, свеждайки главата си в знак на уважение.

— Изненадана съм, че си дошъл. Не се ли тревожиш, че калта и моите дивотии ще ти изцапат хубавичките обувки? — каза тя. — Не бихме искали това. Не и при цената, която си дал за тях.

За какво говори тя?

Ама бе светица — поне винаги бях я възприемала по този начин. Баба и леля Дел се спогледаха, еднакво смутени. Мариан се извърна встрани. Тя знаеше нещо, но не казваше.

— Хората се отчайват, когато страдат — отвърна чичо Макон. — Ако някой може да го разбере, това съм аз.

Ама му обърна гръб, поглеждайки уискито и чашката, оставени на земята до „Книгата на луните“.

— Не съм сигурна, че разбираш каквото и да било, което не ти е от полза, Мелхизедек. Ако не мислех, че ще се нуждаем от помощта ти, щях да те изпратя да си събираш багажа у дома.

— Това изобщо не е честно. Опитвах се да те защитя… — Чичо Макон млъкна, щом забеляза, че всички се взирахме в тях. Всички освен Мариан и Джон, които правеха всичко възможно да не гледат нито към Ама, нито към чичо ми. Това означаваше, че зяпаха в калта и в „Книгата на луните“ — не че някое от тях двете щеше да ги накара да се почувстват по-комфортно.

Ама се извърна рязко и се озова лице в лице с чичо ми.

— Следващия път се опитай да защитаваш по-малко мен и повече момчето ми. Ако има следващ път.

Да не би да го винеше, че не е направил достатъчно, за да спаси Итън? Нямаше никакъв смисъл…

— Защо се карате така? — попитах аз. — Държите се като Рийс и Ридли.

— Ей! — каза Рийс. Рид само сви рамене.

Изгледах страшно Ама и чичо ми.

— Мислех, че сме тук, за да помогнем на Итън.

Ама изсумтя, а чичо ме изгледа тъжно, но нито един от тях не каза нито дума. Мариан най-накрая се обади.

— Мисля, че всички се тревожим. Може би ще е най-добре, ако оставим миналото настрани и се съсредоточим върху най-належащата задача. Ама, какво искаш да направим?

Ама не сваляше очи от чичо ми.

— Чародейците трябва да застанат в кръг около мен. Смъртните да се разпръснат между тях. Имаме нужда от силата на този свят, за да предадем това зло нещо на онези, които могат да го пренесат през останалата част от пътя.

— Великите, нали? — попитах с надежда аз.

Тя кимна.

— Ако се отзоват.

Ако се отзоват? Да не би да имаше вероятност да не го направят?

Ама посочи към земята в краката ми.

— Лена, трябва да ми донесеш книгата.

Вдигнах прашната кожена книга и почувствах силата, пулсираща в нея като сърдечен ритъм.

— Книгата не иска да премине отвъд — обясни Ама. — Иска да остане тук, където може да причинява проблеми. Като братовчедка ти — погледна тя обвинително към Ридли, която извъртя демонстративно очи. — Аз ще призова Великите, но ти трябва да я държиш, докато те не я вземат.

Иначе какво? Какво щеше да направи тя? Да отлети?

— Всички останали… Направете кръг. Хванете се за ръце здраво.

След малко препирни между Ридли и Линк, които се скараха дали да се хванат за ръце, и допълнителната суматоха заради отказа на Рийс да се хване за Ридли и Джон, най-накрая кръгът бе направен.

Ама ме погледна.

— Великите не са много благосклонни към мен напоследък. Може и да не дойдат. А ако го сторят, не обещавам, че ще вземат книгата.

Не можех да си представя Великите да се сърдят на Ама. Те бяха нейното семейство и бяха ни спасявали повече от веднъж. Просто трябваше да го направят още един път.

— Искам чародейците да насочат цялата си сила във вътрешността на кръга. — Ама коленичи и напълни чашката с „Уайлд Търки“. Изпи я и после я напълни още веднъж — за чичо Абнър. — Не ме интересува какво става само се съсредоточете.

— Ами ако те наранят? — притесни се Лив.

Ама я изгледа, лицето й бе сгърчено и измъчено.

— Не мога да бъда повече наранена. Само се дръжте здраво и не разкъсвайте кръга.

Чичо Макон пристъпи напред, пускайки ръката на леля Дел.

— Ще помогне ли, ако асистирам? — попита я той.

Тя насочи треперещия си пръст към него.

— Излез от кръга ми. Можеш да дадеш приноса си оттук.

Усетих топла вълна да се надига от книгата, сякаш гневът й извираше, за да се сблъска с този на Ама.

Чичо Макон отстъпи назад и се хвана за ръце с другите.

— Някой ден ще ми простиш, Амари.

Тъмните й очи се присвиха и се втренчиха в зелените очи на бившия инкубус.

— Няма да е днес.

Ама затвори очи и косата ми започна неволно да се къдри, докато тя произнасяше думите, които можеха да излязат само от нейната уста.