Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

не е разсъдъчно и мисловно създадена схема, в която по „рационален път“ единствено се гони преследването на някакви цели. Проектът е, както казах, жизнена цялост, екзистенциална тоталност, в съществуването на която участва ненакърнената от нищо и пълна субективност на човека, „изливаща“ се под формата на проект за бъдещето в актуалното битие на конкретния човек, изхождащ единствено от себе си. Планът е безжизнен, ощетен, изкуствен, „примислен“ и непълноценен проект, който точно поради това не засяга и не може да засегне фундаменталните основания на екзистенцията, на съществуването на човека — човекът, който „между другото“ е решил и да си направи някакъв план, да измисли определен „график на времето“ или дори „жизнена програма“. Нашата субективност и душа ражда смислени и пълноценни проекти само когато живее истински, естествен и автентичен живот, когато влага себе си в тях без никакъв остатък и „излишък“, когато нейното „да бъде“ с нищо не е ощетено или накърнено. Планът е създание само на една част от нашата душа — разсъдъка, ума, мисълта — но на тази душевна сила (въпреки всичките й достойнства) навеки е отказано да обхване пълнотата на живота и битието. Това е така, защото тя се опитва да игнорира всички останали душевни сили, да ги „приспи“ и така да наложи своята едностранчивост, своята непълна и в този смисъл изкуствена активност. Онова, което с основание може да се нарече проект, възниква на почвата на цялата душа и субективност, в него участваме ние самите като цялост от сили и активности, аз самият като ресурс и потенциал, като „резервоар“ от възможности, реалии и перспективи. Но нека да покажа конкретно

различието между проект и план

което е основно; това че в нашият език употребяваме и двете думи (понякога и съвсем безразборно!) е твърде показателно.