Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

7.1. Началната онтологическа картина. 7.2. Уран, „небето“ и „небесното“. 7.3. Гея, „земята“ и „земното“. 7.4. Кронос, „чистата времевост“. 7.5. Олимп, „олимпийското начало“. 7.6. Тартар, „най-ниското“ място в Космоса. 7.7. Аид, „царството на мъртвите“. 7.8. Понт, духът на морето. 7.9. Възходите и паденията на всеки един от нас. 7.10. Екзистенциалните структури, от които никой не е независим. 7.11. Истината е в нас самите.

„Около“ времето се „завъртяха“ теми и въпроси, които обаче съвсем не са тръгване по страничен и обиколен път: питането за човешкото същест-вуване „във“ времето необходимо предполага едно разширяване, което е предпоставка за концентрирането ни именно във фокуса на времевата проб-лематика. И ако до времето се свежда всичко останало — по някакъв начин — то това именно означава, че нямаме право да го разглеждаме единствено само по себе си, откъснато от всичко свързано с него, съдържащо се в него.

Връщането ни към началото, в което се намират първите начала и опо-рите на съществуването, в този смисъл е неизбежност. Затова

началната онтологическа „картина“

която ще се опитам да възсъздам на основата на дълбоките гръцки представи, ще се превърне в здрава опорна точка на последващото движение по избра-ния път. Нали сверяването на ориентирите и посоките във всяко пътуване е „ежеминутна“ потребност…

За гърците в началото на всичко стои Хаоса (от „зев“, „зинал“, „зейнал“, „зеещ“, „зеене“, подобно на „зейнало пространство“, „празна протяжност“; по същия начин казваме, например, „зейнала пропаст“). Според Хезиод Хао-сът се намира сред първопотенциите наред с Гея (Земята), Тартар и Ерос, Ерот (Любовта). Тъй като за Гея и Тартар ще говорим по-нататък, то тук трябва да се каже нещо повече поне за Ерос. Ерос, заедно с Ефир и Метида („мисълта“) са деца на Ереб („мракът“) и Никта („нощта“), произлезли от Хаоса. Наричат го също Протогон („първороден“), Фанет („явяващ се, явен“) и Фаетон („сияещ“, „сияен“). Ерос е всевластна световна сила, представяли си го като смел стрелец, крилат, многоизкусен, владетел на ключовете на ефира, небето, морето, земята, царството на мъртвите и Тартар, дори като хитроумен, но жестокосърдечен „малчуган“, подобен на вятъра, „златокос“ и „златокрил“ бог на любовта. Но да се върна отново на Хаоса; според Платон хаосът е мястото на разделянето и разчленението на стихиите, някои други си го представяли като пространството между небето и земята. Общо взето Ереб и Нощта (Никта) създали „световното яйце“, от него се родил (по други све-дения) Ерос, а Ерос чрез смесване на всичко породил Земята, небето, морето, боговете и хората. Излиза, че Хаосът се разбира двояко: като физическо праз-но пространство, „напълнено“ по-късно с всичко, от една страна, и като нещо живо и животворно, като основа на световния живот — от друга. Хаосът е бил разбиран и в следния многозначителен смисъл: като безкрайна протяж-ност, но не по отношение на пространството единствено, а особено спрямо времето. За това свидетелствуват думите на Марк Аврелий, написал:

„Обърни внимание на това как бързо всичко се предава на забрава, на Хаоса на времето, безпределно в едната и в другата страна…“,