Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

С техния смисъл и съдба; Гея е толкова значима за човека, че с право е била наричана „майка-земя“. Тя се родила веднага след Хаоса и те двамата (наред с Тартар и Ерос) съставляват четирите първопотенции. Вече знаем историята й с Уран, позитивното от която е че се раждат от този брак титаните, сред тях Кронос и Рея, родителите на Зевс. Гея също родила Понт (морето), хорите и т.н. Кръвосмесителният брак на Гея с Понт дал началото на много чудовища, стихийно пораждащата сила на Гея не знае предел, а потомството й се отличавало с дива, необуздана сила, несъразмерност, уродство, накрая с миксантропизъм, смесване на животински и човешки черти. Гея хранела децата си с мощна сила, например синът й Антей бил неуязвим именно благодарение на майчината сила (Херакъл могъл да го победи едва когато го откъснал от земята, вдигнал го във въздуха и го удушил). Внуците на Гея начело със Зевс в битката с децата й, титаните, победили последните и като ги оковали и хвърлили в Тартар, поделили помежду си света. Гея не пострадала в титаномахията (битката на боговете с титаните) и макар че не вземала активно участие в живота на олимпийските богове, често им давала мъдри съвети. Тя например посъветвала Рея как да спаси Зевс от опасността да бъде изяден от Кронос, тя посъветвала Зевс да започне Троянската война (златните ябълки били нейн дар за Хера) и пр. Гея се оказала хранителка на древната мъдрост, на нея били известни повелите на съдбата, законите на битието и пр. Образът на Гея се слива с този на Кибела, оргиастична богиня от фригийски произход (което ни принуждава да се запознаем и с него). Митовете за Кибела са свързани с историята на младия Атис, син на двуполовото същество Агдитис (така на някои места наричали Великата Майка) и дъщерята на реката Сангариос. Атис бил младеж с небивала красота и в него се влюбила самата Агдитис, която попречила на бракосъчетанието му с царската дъщеря. Тази кръвосмесителна любов между майката и сина води до безумието на Атис, който сам скопил себе си и умрял. Агдитис в разкаянието си помолила Зевс да направи тялото на Атис вечно младо и нетленно, това не станало, но от неговата кръв пониквали пролетните цветя. Същият този Атис е любимец на Кибела — според римската версия на мита — страж на нейния храм, който нарушил обета за безбрачие, увличайки се по една нимфа. Ядосаната Кибела погубила нимфата, пратила на Атис безумие, в резултат на което той скопил себе си и умрял в страшни мъки. Кибела излъчвала ужас и отчаяние поради зависимостта от ирационалното, мрачно могъщество — символ на което е самата тя. Богинята изисквала от своите служители пълно подчинение, забравяне на себе си в безумен възторг и екстаз: нейните жреци по този начин си нанасяли един на друг кървави рани, а неофитите сами себе си скопявали, умирайки с нейното име на уста и така подчертавайки безпределната й сила като носителка на живота. Общо взето чрез Кибела Гея се свързва с първичната сила на непосредствената женственост, с непресекващата ирационална воля за живот; самата тя е първоначало на живота и раждането, не знаещи изтощение и покой. Вече споменах за странното доминиране на женския първоелемент в отношенията му с мъжкия в лицето съответно на Гея и Уран. Ще си позволя една интерпретация: Земята, разглеждана като „пространство“ на човешкия живот, е взела превес — дали това не е основанието за мъчителното преодоляване от страна на човека на безусловната му зависимост от земното и „тленното“ (в което той един вид е „закотвен“!), така харектерно за западната „одисея на духа“, на духа, който по начало е мъжка потенция и „привилегия“? Заслужава си да се мисли в тази насока, но засега дотук…

Да продължим по-нататък, ето че стигнахме до

Кронос, „чистата времевост“