Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

И така, двата края на мирозданието са Олимп и Тартар, най-високото място, обитавано от боговете-олимпийци — които все пак са по-човечни, но и „по-умерени“ — и най-ниското, намиращо се в най-страшните дълбини на Космоса, за което вече знаем какво съдържа и символизира. От друга страна Тартар е по-ниско и от Аид (Хадес), от царството на мъртвите, той е отдалечен на такова растояние от Аид, на което земята е отделечена от небето. (Гърците смятали, че ако се хвърли менда наковалня от небето, тя ще пада девет дни, също толкова време ще й трябва трябва за да долети и от земята до Тартар.) В Тартар се намират корените на земята и морето, всички краища и начала, той бил ограден от медна стена и Никта (нощта) го обкръжавала в три реда. Тартар е жилище на Никта, от великата бездна на Тартар се страхуват даже боговете. Наричали го „ниско небе“(„долно небе“) в отличие от горното небе, започващо от Олимп.

Казах вече, че между Олимп и Тартар се намира

Аид, „царството на мъртвите“

подземните селения, чието друго име е Хадес (изглежда Аид е доста наблизо до нас, до „светлата земя“). Самият Аид е олимпийско божество, което обаче се намира постоянно в своите владения, той е брат на Зевс и Посейдон (братята разделили наследството на сваления от власт баща). Омир нарича Аид „щедър“ и „гостоприемен“, тъй като смъртната участ няма да отмине нито един човек. Аид също бил наричан Плутон („богат“), защото е владетел на несметно количество човешки души и на скритите в земята съкровища. Известно е и това, че нашият Орфей така очаровал със своето пеене и със свиренето си на лира Аид и жена му Персефона, че те се съгласили да върнат на земята неговата любима Евридика. Аид не бил зачитан много-много от смъртните, те не му принасяли жертви, той няма потомство и даже и жена си намерил по „незаконен начин“ — откраднал я докато тя събирала цветя на една ливада. Обаче той внушава ужас със своята неотвратимост и неизбежност; въпреки това имал само един храм на гръцка земя, в Елида. Описанията на Аид са твърде богати, например на Омир са известни: входът в царството на мъртвите, охраняван от страшен пес (куче), този вход се намирал на запад („запад“, „залез“ — символ на умирането; „умира“, т.е. тръгва си от света), по-точно на края на запада зад реката Океан, опасваща земята; асфоделевата ливада, където блуждаят сенките на мъртвите; мрачните дълбини на Аид, това са Ереб, реките Кокит, Стикс, Ахеронт, Пирифлегетон, към тях са добавени по-късно Стигийските блата и Ахерусийското езеро; Аид е окръжаван от огнената река Пирифлегетон; реката за забравата Лета, от която мъртвите пият за да забравят миналото си и за да не съжаляват за земния живот; превозвача на мъртвите Харон с неговата лодка; триглавият пес Кербер (Цербер) и пр. В някакъв смисъл в Аид се изкупвали земните постъпки („грехове“), което обаче не се „връзва“ много с представите на гърците за съдбата, а също и с това, че за тях свободата е твърде абстрактна и формална. Интересно е, че в Аид има и място за праведници, това са елисейските поля или елизеума — според ранната представа на Омир. Това е всичко, което знаем за подземното царство на мъртвите, намиращо се между най-ниското, Тартар, и земята; това, впрочем, е изобщо „най-ниското“, до което изобщо човек може да падне — просто защото вече не е жив; там обаче ще отидем всички…

Промеждутъчното място между подземното и земното е

Понт, духът на морето

Тук се скъсва с мъртвото, владеещо Аид, тук се заражда животът. Нека да се запитаме какво символизира морето, каква е истината, скрита в него?