Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

За гърците морето е бог Посейдон, той е неговият образ и владетел, негова „душа“, обитавана тъкмо от „морския дух“, Посейдон е персонификация на този последния. По жребий на Посейдон се паднало морето, Зевс и Аид си поделили останалото. Епитети на Посейдон са „разклащащ земята“ и „земледържец“, най-древната представа за него е свързана с оживотворяването и плодородието на земята, проникната и пропита от влага. Той е представян като демон на плодородието и оплодяващата сила на земните недра, като непресекващо пораждаща водна стихия. Отъждествявали Посейдон в ранни времена с влагата, даруваща живот на земята, а по-късно тази носеща живота сила започнали да свързват с морето. Морският бог е с буен нрав, непрекъснато се опитва да съхрани своята независимост, той се счита за равен на Зевс — признавайки все пак върховенството му. Посейдон не живее на Олимп, а обитава собствен разкошен дворец на дъното на морето. Посейдон е морската тъмносиня разпенена вълна, затова постоянно го наричат „бог със сини къдрици“, „тъмнокос“, със страшен облик, могъщ и стихийно-своенравен. Той е баща на много деца, и всички те са стихийни, ужасни, чудовищни, великани и разбойници („побойници“), негов син е даже един кон, великолепен жребец, Ерейон. Единствената страна, където царувал и управлявал Посейдон и неговите потомци била Атлантида; известно е, че заради извънредно безчестие на жителите й тази страна била наказана жестоко от Зевс. Веднъж пък Посейдон, разгневен на земните жители, изпратил на земята безплодие — като я облял със солена морска вода; но след това се смилил и простил на предизвикалите го на този страшен катаклизъм, застрашил живота на всичко живо по земята. Основното за него обаче е това, че Посейдон се намира в неизменна опозиция към Олимп (А.Ф.Лосев). Това противопоставяне, изразено от познавача на гръцката митология и култура, е изпълнено със следния смисъл: двата полюса на дадения на човека свят — Олимп и Понт — определят двойнствеността на „средата“ — земята — по същия начин, по който същите тези две сили (съзнателната и безсъзнателната, „умната“ и „безумната“, хармонизиращата и „внасящата раздор“) разкъсват същината и живота на човека, на земния жител. Всъщност тук в най-чист и първичен вариант е уловена противоположността на разум и живот, залегнала в основите на западната култура. Напрежението между тези две велики сили, заложени като опори на човешкото съществуване, неизменно съпътства битието на земния човек, това напрежение определя както възможността да се движим нагоре, така и възможността да „пропадаме“ (както се „давим“ в морето) надолу. Затова плуването в морето е така изразително и привлекателно за човека, то е точен образ на това, което забравяме, движейки се по земната твърд, но тук усещаме непосредствено: във всеки миг можеш да пропаднеш надолу, в морската бездна — ако не противодействаш, ако на силата надолу не противопоставяш превъзхождаща я сила нагоре; за да останем на повърхността и близо до „естествената среда“ на човека — въздуха — трябва да използваме потенциала на водната маса, която както ни крепи, така и може да ни завлече накъдето си поиска; човекът е прекалено слаб за да надмогне и победи морската стихия, но въпреки това, опрян на разума и интуицията си особено („разумно“ и още по-малко пък „разсъдъчно“ също не може да се плува!), на „опитността“ си в плуването, може да я надхитри — и използва (не винаги обаче, мнозина се давят в морето!). Абсолютно същото правим и бидейки на земята, но не го забелязваме — забравяме го, илюзиорно представяйки си, че тук не се пропада както в морето, че тук „всичко е иначе“, докато то съвсем не е. (Шопенхауер съвсем точно отбелязва, че

„както вървенето е само постоянно възпрепятствано падане, така и животът на нашето тяло е само едно постоянно възпрепятствано умиране, една все отново отлагана смърт…“)

Тази „разходка“ из областите и нивата на битието — така, както то се е представяло на древните гърци — подкрепя интуитивната представа на съвременния човек в основните й контури, двете представи съвпадат по същество, макар и не по детайли и подробности. Всяка епоха си има своите Олимп, Тартар, Аид, Понт и Гея — ние също си имаме своите, макар да не си даваме сметка за това. Но

възходите и паденията на всеки един от нас