Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

Олимп е „най-високото“ място, това е планински връх в Тесалия, обител на боговете или мястото, където те живеят. Тук се намират дворците на Зевс и другите богове, построени и украсени от Хефест. Олимп е символ на върховната власт на новото поколение богове-олимпийци, победили титаните. За разлика от титаните олимпийците не са така ирационални, диви, „титанични“ и стихийни богове, те са по някакъв начин по-близки да човека и някак си „по-цивилизовани“, овладели себе си и своята сила, по-хамонични и съвършени, на което, вероятно, се дължи пристрастеността им към разума и мъдростта. На вратите на Олимп стоят „хорите“ („орите“), три сестри, дъщери на Зевс и Темида и сестри на „мойрите“, богините на съдбата, и „харитите“ (благодетелните богини). Та богините, пазещи вратите на Олимп, всъщност са богини на годишните времена („сезоните“), те се грижат за подредеността на живота, в това число и човешкия, внасят в него установена строга периодичност и наблюдават за закономерното му течене. Имената им са Евномия („благозаконие“), Дике („справедливост“) и Ирена („мир“). Тук нямам възможност (тъй като и не съществува особена потребност за това) да описвам пантеона на Олимп, но нека поне да кажа за сестрите на хорите, именно харитите, които въплъщават доброто, радостното и вечно младото начало на живота; това са благодетелните богини. Такива са съответно Аглая („сияйната“), Ефросина („благомислещата“) и Талия („цъфтящата“). Но като че ли другите сестри на хорите, а именно мойрите (от „мойра“, буквално „част“, оттук иде „участ“, участта, която получава всеки при раждането) са още по-значими персонажи в гръцкия пантеон. (Забелязвате ли, че тук все става дума за божества от… женски род, на които се приписва най-решаваща роля!) Мойрите са самостоятелни божества, които определят една или друга участ на човека, при това чрез изричане (оттук иде „рок“, „реченото“) на волята си, което дава насока на по-нататъшния, на бъдещия живот на човека (т.е. „отсъденото“ или съдбата). Отначало мойрите били представяни като тъмна, невидима сила, но по-късно се установява отчетлива представа за тях като три сестри. Техните имена са Лахесис („хвърляща жребия“), Клото („предящата“) и Атропос („неотвратимата“), съответно на това Лахесис определя жребия още до раждането на човека, Клото преде нишката на живота му, а Атропос неотвратимо приближава бъдещето. Платон смятал, че мойрите са дъщери на богинята Ананке („необходимостта“, въртяща „световното вретено“). Смятало се също, че дори и боговете са подвластни на мойрите и съдбата, самият Зевс, наричан „Мойрагет“ носи титлата на върховен бог и „изпълнител на съдбата“, което значи, че богът знае човешките дела и всичко онова, което мойрите са предназначили, както и онова, което са отказали — но нищо не може да променя (негово „задължение“ е да стане онова, което те са отредили, да се изпълни закона на съдбата). Съперница на мойрите в известен смисъл била само богинята Тиха (богиня на случая), която символизирала неустойчивостта и изменчивостта на живота.

Да се опише „вътрешността“ на Олимп (ние все още сме на вратите му!) е безнадеждна работа, гръцкият пантеон на боговете е изключително многолик, пластичен и ясно очертан, преизпълнен е с дълбока символика и богат смисъл. Нека да задържим в съзнанието си „върховността“ (като „най-високото“ място на битието) на Олимп, откъдето пък се определя и „върховенството“ му спрямо човека, човешките дела и живота изобщо.

Противоположност на Олимп (не само в… „географски“ смисъл!) е

Тартар, „най-ниското“ място в Космоса

и битието. Известно е това, че Зевс, след като победил титаните, ги изпратил в Тартар, откъдето се чували техните стенания. Знаем също, че титаните символизират първичните природни стихии и катастрофи, те са първобитни и диви, не познават разумността и „самоограничаването“, тяхно оръдие е грубата сила и не знаещото предел влечение. С изпращането им в Тартар най-ниското място се оказва обитавано тъкмо от ирационалното, дивото, първобитното, грубото, „катастрофическото“, от унищожителната стихия и дори „бесовщината“ (ако може да се използва тази неподходяща, впрочем, дума). За да не бъдат изпуснати на свобода, което ще доведе до разбиването на целия космически ред, титаните биват охранявани от страшни чудовища, породени от тях самите, от сторъките, които освен сто ръце имали и петдесет глави и понеже ужасили и баща си Уран, били изпратени в недрата на земята. Именно сторъките помогнали на Зевс да победи титаните и от ненавист към родителите си останали в Тартар да ги пазят вечно, да „погубват“ свободата им, оказала се пагубна за хармонията на битието.