Преследваният

— Невероятно — рече Розен. — Може би ще пиете един коктейл?

Еди Бродер се надяваше, че не говори като туристка. Но си беше такава и нищо не можеше да се промени. Чувстваше се като туристка, а й се щеше да се слее с всичко това, да бъде свидетелка на сбъдването на един хилядолетен сън в светлината на еврейската история. И така нататък, няколко минути Еди Бродер от Кълъмбъс изповядваше онова, което чувстваше в Израел през последните няколко дни.

Розен не беше сигурен, че следи напълно думите й. Но кимаше, слушаше я с внимание и се правеше, че споделя ентусиазма й.

Тя вече малко съжаляваше, че е обвързана с групата след като имаше толкова много да се види.

Розен разбираше това много добре. Изпъна се на стола си в очакване.

Искаше и се да види как живеят хората и да научи какво мислят. Може би дори да прекара няколко дни и кибуц, ако е възможно. Да поговори с истинските хора.

— Какво ще кажете за по едно питие? — попита Розен. — Може би чаша вино?

— Израелско вино?

— Разбира се — цигарата му подскочи по посока на собственика или управителя на кафенето. — „Гренаш розе“ от Кармел.11 Изстудено и хубаво, нали?

Управителят дойде при тях. — Какао ще обичате, розе ли?

— „Авдат Кармел“12 — каза Розен и обясни на туристката — израелско вино.

— Да, разбира се. С две чаши ли?

— Две — рече Розен и се усмихна. Ето, беше търпелив и се спогаждаше с хората.

Еди Бродер отново се наведе към него през масата, сплела ръце.

— Говорите ли иврит?

— Ами, малко. Всъщност, ако карате кола, нужна ви е само една дума — „мешуга“.

— „Мешуга“ ли?

— Да. Означава „идиот“. Така подвиквате на другите шофьори — каза той и се усмихна, за да й покаже, че се шегува. — Ако си мислите, че че са смели хора, почакайте, докато се озовете точно срещу тях.

— Е, аз няма да се притеснявам за това — каза Еди почти е въздишка, — ще бъда в големия червен автобус на групата.

— Предполагам, че е удобен — рече Розен, — но е малко бавен, нали? Искам да кажа, доста е чакането, когато си с група.

— На по-възрастните им е необходима цяла вечност, за да се качат в автобуса. Но иначе са мили хорица и аз ги обичам.

— А ако някой се подхлъзне, падне и си счупи крака, получава се допълнително забавяне — продължи Розен. Той се отпусна на твърдия стол, настанявайки се по-удобно. — Мисля, че най-добрият начин да се разгледа Израел е да си в мерцедес с климатична инсталация. Започваш от север, от Галилея. Там горе има един малък град, наречен Сефад, построен е върху скала и в него живее голяма колония от художници. А наблизо, в Саса, има кибуц. Слизаш към Тиберия13, към брега на Галилейско море. Посещаваш Йерихо14 на брега на Мъртво море, най-древния град в света. Хеброн15 пък е градът на патриарсите, там е заровен Авраам. Може би и Рамала16?

— Звучи очарователно — слушаше го тя с цялото си внимание.

— И така, прекарвате една седмица в Ерусалим, след това отивате през Негев17 до Червено море, следвате синайския бряг до един оазис, намиращ се в най-южната точка на Шарм ел Шейх — ето че пак с лекота успя да произнесе името. Замълча за миг, после я погледна и тихо рече:

— Разрешете ми да бъда вашият екскурзовод.

Тя се поколеба, защото беше уверена, че Розен не се шегува.

— Сериозно ли говорите?

— Ъхъ.

— Но сигурно сте зает, имате си работа? — попита Еди, като го гледаше.

— Нищо, което да не мога да, отложа.

Той се надяваше, че тя няма да се изсмее и да каже нещо глупаво, като например, че едва се познават.

Не го каза. Всъщност нищо не каза, а продължи да го гледа.

Розен реши да настъпи:

— Имам една идея. Аз съм в хотел „Фор сийзънс“. Защо не вземем виното и да отидем да седнем при басейна, да се махнем от тази търговска атмосфера?

— Аз пък съм в хотел „Парк“ — отвърна тя след кратка пауза. — Защо вместо това не отидем в моята стая?

— Ами… — рече Розен, изпъвайки се в стола.

— Искам да кажа, че не ставаме по-млади — добави тя.

В стая 507 на хотел „Парк“ в два и двайсет сутринта Розен рече:

— Ще ти доверя нещо. Вече нищо не ме учудва. Знаеш ли защо? Защото никога не се разочаровам, независимо какво се е случило.

— Значи не беше учуден?

Питаше го приглушен глас, идващ от леглото. Розен стоеше до нощното шкафче само по бели наполеонки и търсеше цигара на светлината на лампата.

— Не, изобщо не бях учуден.

— А аз бях — рече Еди, — като се слушах какво приказвам. Никога преди не съм правила така. Но предчувствах, че и без това ще се случи. Сигурна бях, защото се усещах добре с теб. Така че, помислих си, защо да скромнича, все едно да не се целуваш на първата си среща.

Розен пребъркваше джобовете на якето си. Паспорт, слънчеви очила, запалка за еднократна употреба, но цигари нямаше.

— Слушай, мисля, че беше страхотно, с изключение на последната част: „не ставаме по-млади“. Не се подценявай така.

— Гледам фактите — отвърна Еди.