Преследваният

— Добре, но не използвай фактите, за да се подценяваш. Всички имаме по един рожден ден веднъж в годината. Хубаво — продължи той, — аз съм на четирийсет и пет и не мога с нищо да го променя, но какво от това? Защо пък да искам? — Поколеба се. — Имам една нова теория и не знам защо, удивително, никога не ми е хрумвала преди. Искаш ли да я чуеш?

— Разбира се.

— Вярваш ли в Бога?

Тя се замисли за момент:

— Мисля, че да.

— Теорията се отнася до Божията воля — каза Розен, — или веднага ще разбереш за какво става въпрос, или изобщо няма да разбереш.

Еди се облегна на лакът, за да го разгледа както е по наполеонки.

— Ти религиозен ли си?

— Не, никога не съм бил това, което наричат религиозен.

— Но си ходил в храма от време на време, правили са ти Бар Мицва18?

— Не, всъщност никога не съм бил. Виж, когато си живял в Ерусалим три години, където в стария град еврейската, християнската и мюсюлманската религия са се събрали заедно, при всичките тези свети места и сред цялото това обкръжение, предназначено за преклонение пред Бога — може и по мен да се е закачило нещо. Започнах да си мисля за Бог и какво може да направи той за мен. После започнах да си мисля за Божията воля и как хората я тълкуват. Ако някой умре, това е по Божия воля. Ако някой фалира — пак по Божия воля. Ако откриеш, че имаш рак или склероза — разбираш ли какво искам да кажа?

— Разбирам — отвърна Еди, — би трябвало да помага тези неща да се понесат по-леко, когато се случат.

Сега Розен можеше да мине към същността.

— Добре, но когато някой направи сделка за един милион долара, никой не казва, че е било по Божията воля. Волята му е винаги за нещо лошо. Така че реших, я почакай малко, защо да не може хубавите неща, които се случват, също да са по Божията воля. Например да изкарваш по двеста хиляди долара годишно, без да им плащаш данъците. Да, или пък да извадиш късмет с изискани жени, които те ценят и си умират от удоволствие и знаят, че после няма да приказваш наляво-надясно или да клюкарстваш за тях из Кълъмбъс. Или пък ти и аз да се срещнем — той се поспря, загледан през отворения балкон. — Утре вечер ще се разхождаме около стената на Стария град, покрай арменския квартал и над покривите ще видим кубето на джамията, окъпано в лунна светлина. — Извърна се към нея. — Не, не бях учуден, и то не защото съм те преценявал по някакъв начин, а както ти си знаела, че ще се случи, така и аз знаех и го приех като Божия воля. — Розен вдигна панталоните си от стола и претърси джобовете им. — Мислех, че съм си взел цигари.

— Не знам дали мога да приема това — рече Еди — да въвличаш Бог. Не мога да кажа, че тогава съм си мислела за Бог.

— Не е било нужно. Виж сега какво правиш: насочваш се в посоката, в която искаш да тръгнеш или от която искаш да получиш онова, което искаш. Не манипулираш, нито пък заставяш хората да правят каквото и да било. С други думи, трябва да си честен към самия себе си. Не си тръгнал да мамиш никого; просто оставяш нещата да се случат и не се притесняваш. В това е ключът — да не се притесняваш. Те или ще се случат, или няма.

— А когато се случи нещо лошо? — попита Еди.

— Какво значи лошо? След една седмица ще разказваш това на някого и ще се смееш.

— Ами ако например откриеш, че имаш рак?

— Тогава си преебан — заяви Розен. — Не, шегувам се. Нищо не можеш да направиш, нали така? В такъв случай защо да се бориш? В това е тайната. Приемай онова, което се случва, и не се притеспявай за нещо, което знаеш, че не можеш да промениш.

— Толкова ли е просто? — Еди се отпусна на възглавницата. — А може и така да е за някои хора.

— За всеки е така — каза Розен. — Слушай, ти не си ме познавала преди. Аз се научих да бъда търпелив. Почти спрях цигарите. Всъщност, изглежда, че напълно съм ги спрял. Не съм пушил вече почти година. А сега ти и аз се срещнахме и ще си прекараме чудесно… Ти не пушиш, нали?

— Отказах ги преди две години.

— Случайно да ти се намира някоя смачкана кутия на дъното на чантичката?

Розен влезе в тоалетната, за да се изпикае, и затвори вратата след себе си.

Вече ставаше по-лесно да обясни революционната си теория за Божията воля. Преди няколко месеца, когато за първи път я каза, не беше толкова ясна и неоспорима. Например когато я разказа на дамата от „Хилтън“ в Ерусалим, в просторния дневен бар. Бяха заедно от два дена. Тя рече: „Боже мой, опасявах се, че си гангстер, а ти се оказа някакъв религиозен чудак“. Тогава той си помисли: „Никога не философствай с туристки“. След това доразви тази мисъл: „или поне с туристки от «Хилтън». И не прекалявай с философията с никоя от тях“.

Еди имаше вид на доволна жена. Защо да я обърква. Лежеше си в леглото, голите й рамене и ръцете й се подаваха изпод чаршафа, гледаше как, излизайки от тоалетната, той се гмурна в светлото петно на лампата.

— Пуши ли вътре?

— Не, казах ти, че нямам цигари.