Престъпление и наказание

— Госпожо! Госпожо! — възклицаваше той с убедителен тон. — Вас този факт не ви засяга! Никой няма да ви обвини в умисъл или в съучастничество, още повече че именно вие намерихте парите, обръщайки джобовете, и следователно нищо не сте подозирали. Много, много съжалявам, ако така да се каже, нищетата е подтикнала София Семьоновна, но защо, госпожице, не искахте да си признаете? Уплашихте се от позора? Или ви е за пръв път? Смутихте се може би? Работата е ясна, много ясна… И все пак защо трябваше да вършите подобни неща! Господа! — обърна се той към всички присъстващи. — Господа! Съжалявайки и, така да се каже, съчувствайки, аз всъщност съм готов да простя, дори сега, въпреки нанесените ми лични оскърбления. Нека този срам, госпожице, ви послужи като урок за в бъдеще — обърна се той към Соня, — а аз няма да предприемам по-нататък нищо и, тъй да бъде, слагам точка. Стига!

Пьотр Петрович погледна косо Расколников. Погледите им се срещнаха. Пламтящият поглед на Расколников беше готов да го изпепели. А Катерина Ивановна изглежда вече нищо не чуваше: тя прегръщаше и целуваше Соня като безумна. Децата също прегърнаха Соня от всички страни с ръчичките си, а Полечка — която впрочем не разбираше добре какво става — просто цялата беше плувнала в сълзи, разкъсвана от ридания и скрила подутото си от плач хубавичко личице в рамото на Соня.

— Колко долно е това! — чу се изведнъж висок глас откъм вратата.

Пьотр Петрович бързо се огледа.

— Каква низост! — повтори Лебезятников, гледайки го право в очите.

Пьотр Петрович сякаш чак потрепера. Това забелязаха всички. (После си го спомниха.) Лебезятников влезе в стаята.

— И вие се осмелихте да ме посочите за свидетел? — каза той, приближавайки се към Пьотр Петрович.

— Какво значи това, Андрей Семьонович? За какво говорите? — измърмори Лужин.

— Това значи, че вие… сте клеветник, ето какво значат моите думи! — разпалено изговори Лебезятников, като го гледаше строго с късогледите си очички. Той беше ужасно ядосан. Расколников просто впи очи в него, сякаш улавяше и претегляше всяка дума. Отново се възцари мълчание. Пьотр Петрович дори почти се смути, особено в първия миг.

— Ако вие казвате това на мене… — започна, той като заекваше, — но какво ви става? С ума си ли сте?

— Аз съм с ума си, а вие… сте мошеник! Ах, колко долно е това! Аз чух всичко, аз нарочно изчаках, за да разбера всичко, защото, признавам, и досега то не е съвсем логично… Но защо направихте всичко това — не разбирам.

— Какво съм направил! Ще престанете ли с вашите глупави гатанки! Или може би сте пиян?

— Вие, подлецо, може би пиете, а не аз! Аз и водка никога не пия, защото това противоречи на убежденията ми! Представете си, той сам, със собствените си ръце даде на София Семьоновна тази банкнота от сто рубли — аз видях, аз съм свидетел, аз ще се закълна! Той, той! — повтаряше Лебезятников, обръщайки се към всички и към всеки.

— Да не сте полудели, сополанко такъв! — изкрещя Лужин.

Тя самата тук призна ей сега, пред всички, че освен десетте рубли не е получавала нищо от мене. Как тогава съм могъл да й ги дам?

— Аз видях, видях! — крещеше и настояваше Лебезятников.

— И макар това да противоречи на възгледите ми, готов съм още сега да дам в съда каквато щете клетва, защото видях как вие тайно й я пъхнахте. Само че аз, глупакът, помислих, че за да направите благодеяние, й я мушнахте! При вратата, сбогувайки се с нея, когато тя се обърна и вие с една ръка й стиснахте ръката, с другата, с лявата, сложихте тайно банкнотата в джоба й. Аз видях! Видях! Лужин пребледня.

— Какво дрънкате! — дръзко извика той. — И как сте могли от прозореца да видите каква е банкнотата! Сторило ви се е… с вашите късогледи очи. Вие бълнувате!

— Не, не ми се е сторило И макар че бях далече, всичко, всичко видях и въпреки че от прозореца наистина е трудно да се види банкнотата — тук сте прав, поради особения случай с положителност знаех, че това именно е банкнотата от сто рубли, защото, когато дадохте на София Семьоновна банкнотата от десет рубли — сам видях, вие същевременно взехте от масата и банкнота от сто рубли (това видях, защото тогава стоях близо до масата и веднага ми мина през ума една мисъл, затова и не забравих, че държите в ръката си банкнотата). Вие я сгънахте и я държахте в ръката си през цялото време. После аз забравих за това, но когато вие взехте да ставате, я преместихте от дясната ръка в лявата и едва не я изтървахте; тогава пак си спомних, защото пак ми мина през ума същата мисъл, а именно, че вие искате да й направите благодеяние скришом от мене. Можете да си представите как започнах да следя — и видях, че успяхте да я пъхнете в джоба й. Аз видях, видях, мога да се закълна!

Лебезятников едва не се задъхваше. От всички страни се чуха най-различни възклицания, най-вече на учудване; но се чуха и възклицания, в които се долавяше закана. Всички започнаха да напират към Пьотр Петрович. Катерина Ивановна се спусна към Лебезятников.