Престъпление и наказание

— Как кой е убил?… — повтори той, сякаш не вярваше на ушите си. — Та вие сте убили, Родион Романович! Вие сте убили… — добави той почти шепнешком, със съвсем убеден глас.

Расколников скочи от дивана, постоя няколко секунди и пак седна, без да каже нито дума. Леки спазми изведнъж преминаха по цялото му лице.

— Устничката ви пак потреперва, както тогава — измърмори сякаш дори със съчувствие Порфирий Петрович.

— Вие, Родион Романович, изглежда, не ме разбрахте добре — добави той, след като помълча малко, — затова така се изумихте. Аз дойдох именно за да ви кажа вече всичко и да поведа нещата открито.

— Аз не съм убил — прошепна Расколников като уплашено малко дете, заловено на местопрестъплението.

— Не, вие сте, Родион Романович, вие и няма кой друг да е — строго и убедено прошепна Порфирий.

И двамата замълчаха и мълчанието продължи дори странно дълго, около десет минути. Расколников се облегна на масата и мълчаливо рошеше с пръсти косите си. Порфирий седеше мирно и чакаше. Изведнъж Расколников презрително погледна Порфирий.

— Вие пак старото, Порфирий Петрович! Все същите ваши похвати: как не ви омръзна наистина?

— Е, стига, защо са ми сега похвати! Друг е въпросът, ако тук имаше свидетели; а пък ние шепнем насаме. Сам виждате, че не съм дошъл при вас, за да ви преследвам и да ви ловя като заек. Дали ще си признаете, или не — в този момент това ми е все едно. За себе си аз и без вашето признание съм убеден.

— Ако е така, защо сте дошли? — ядосано попита Расколников. — Аз ви задавам предишния въпрос: ако ме смятате за виновен, защо не ме изпратите в тъмница?

— Това вече е въпрос! Ще ви отговоря по точки: първо — да ви арестувам така направо, за мене не е изгодно.

— Как неизгодно? Ако сте убеден, вие сте длъжен…

— Ех, какво от това, че съм убеден? Нали всичко това засега са само мои фантазии. Пък и да не взема да ви изпратя там на почивка? Сам знаете, че е така, щом сам искате да отидете. Ще доведа например, за да ви разоблича, оня занаятчия, а вие ще му кажете: „Ти да не си пиян? Кой ме е виждал с тебе? Аз просто те взех за пиян, пък ти и беше пиян“ — е, какво ще ви отговоря тогава, при това вашето е още по-правдоподобно от неговото, защото неговото показание е гола психология — което при неговата муцуна е даже и неприлично, — а вие право в целта удряте, защото пие подлецът водка и това е повече от известно. Пък и аз самият откровено ви признавах вече няколко пъти, че тази психология е с две страни и че обратната й страна е още по-добра и по-правдоподобна и че освен с нея аз засега не разполагам с нищо друго срещу вас. И макар че въпреки всичко ще ви пратя в затвора и дори сам съм дошъл (което съвсем не е прието) да ви заявя всичко това предварително, все пак направо ви казвам (което също не е прието), че за мене това ще бъде неизгодно. А, на второ място, дойдох при вас, защото…

— Кое е на второ място? (Расколников все още се задъхваше.) — Защото, както вече ви казах одеве, се смятам задължен да ви дам обяснение. Не искам да ме смятате за изверг, още повече че искрено ви симпатизирам, ако щете, вярвайте. Вследствие на което, трето, дойдох при вас да ви предложа открито и направо да дойдете да си признаете. Това ще бъде несравнимо по-изгодно за вас, а и за мене също — защото тази работа ще ми се смъкне от плещите. Е, как, откровено ли е от моя страна или не е? Расколников помисли около минута.

— Чуйте, Порфирий Петрович, та вие сам казвате: гола психология, а същевременно нагазвате и в математиката. Ами ако и вие самият сега грешите?

— Не, Родион Романович, не греша. Имам си едно зрънце. Нали още тогава намерих това зрънце, изпрати ми го Господ!

— Какво зрънце?

— Няма да кажа какво, Родион Романович. Пък и без това сега вече нямам право повече да отлагам; ще ви арестувам. Така че размислете: на мене сега вече ми е все едно, а следователно единствено за вас се грижа. Ей Богу, по-добре е, Родион Романович!

Расколников злобно се усмихна.

— Та това вече е не само смешно, то е дори безсрамно. Да речем даже, че съм виновен (което аз съвсем не казвам) — откъде накъде ще идвам да ви признавам, щом вие самият казвате, че аз ще отида там, при вас, на почивка?