Престъпление и наказание

— А вие и за сили ли претендирате? Хе-хе-хе! Учудихте ме сега, Родион Романович, макар и да знаех предварително, че така ще бъде. Вие точно ще ми говорите за разврат и естетика! Вие сте Шилер, вие сте идеалист! Всичко това, разбира се, така и следва да бъде и би трябвало да се учудвам, ако беше иначе, но въпреки това все пак всъщност е някак странно… Ах, съжалявам, че времето ми е малко, защото вие самият сте интересен субект! Впрочем обичате ли Шилер? Аз ужасно го обичам.

— Какъв фанфарон сте всъщност! — с известно отвращение произнесе Расколников.

— Бога ми, не! — отговори, смеейки се, Свидригайлов. — А впрочем не споря, нека съм фанфарон; но пък и защо да не пофанфаронствам, щом това е безобидно. Аз живях седем години на село при Марфа Петровна и затова, като попаднах сега на умен човек, какъвто сте вие, умен и крайно интересен, просто се радвам, че мога да побъбря, пък и освен това изпих тази половин чаша вино и вече малко ме удари в главата. А най-важното е, че съществува едно обстоятелство, което много ме монтира36, но за което… ще премълча. Къде отивате? — уплашено попита изведнъж Свидригайлов.

Расколников тръгна да си ходи. Стана му и тежко, и задушно, и някак неловко, че е дошъл тук.

Той се убеди, че Свидригайлов е най-празният и нищожен злодей на света.

— Е-ех! Поседнете, останете — увещаваше го Свидригайлов, — и поръчайте да ви донесат поне чай. Хайде, поседнете, хайде, няма да ви говоря глупости, за себе си тоест. Ще ви разкажа нещо. Искате ли да ви разкажа как една жена, говорейки във вашия стил, ме „спасяваше“? Това ще бъде дори отговор на първия ви въпрос, защото тази особа е вашата сестра. Мога ли да разказвам? Пък и времето ще убием.

— Разказвайте, но надявам се, че вие…

— О, не се безпокойте! При това Авдотя Романовна даже и у такъв отвратителен и празен човек като мене може да вдъхне само най-дълбоко уважение.

IV

— Вие може би знаете (впрочем лично аз съм ви разказвал)

— започна Свидригайлов, — че съм лежал тук, в затвора, за дългове, за огромна сума и без надеждата да намеря каквито и да било средства, за да платя. Няма защо да се впускам в подробности за това как ме откупи тогава Марфа Петровна; знаете ли до каква степен на заслепение може да се влюби понякога жената? Тя беше честна жена, далеч не глупава (макар и съвсем необразована). Та представете си, че именно тази извънредно ревнива и честна жена се реши да се унизи, след многократни ужасни изстъпления и упреци, да сключи с мене нещо като договор, който спазваше през цялото време на нашия брак. Работата е там, че тя беше значително по-възрастна от мене и освен това винаги държеше в устата си зрънце карамфил. Аз имах достатъчно свинщина в душата си и своего рода честност да й заявя направо, че не мога да й бъда абсолютно верен. Това признание я докара до изстъпление, но, изглежда, моята груба откровеност й хареса в известен смисъл: „Значи, така да се каже, той самият не иска да ме лъже, щом предварително ми заявява това“ — а за ревнивата жена това е най-важното. След продължителен плач ние сключихме примерно такъв устен договор: първо, аз никога няма да изоставя Марфа Петровна и ще бъда до края неин съпруг; второ — без нейно разрешение няма да заминавам за никъде; трето — постоянна любовница никога няма да имам; четвърто — като награда за това Марфа Петровна ми позволява да поглеждам от време на време към слугините, но само с мълчаливото й съгласие; пето — опазил ме Господ, да обикна жена от нашето съсловие; шесто — в случай че, опазил Господ, ме обземе някаква страст, голяма и сериозна, аз съм длъжен да я разкрия пред Марфа Петровна. По последната точка Марфа Петровна беше впрочем през цялото време твърде спокойна; тя беше умна жена и следователно можеше да гледа на мене само като на развратник и женкар, който не е в състояние да обикне сериозно. Но умната жена и ревнивата жена са две различни неща и там е бедата. Впрочем, за да съдим безпристрастно за някои хора, трябва предварително да се откажем от известни предубедени възгледи и от обичайното свикване с непрекъснато обкръжаващите ни хора и предмети. На вашето благосклонно отношение имам основание да се надявам повече, отколкото от страна на когото и да било другиго. Вие може би вече сте чували за Марфа Петровна много смешни и нелепи неща. Тя наистина имаше някои твърде смешни навици; но ще ви кажа откровено, че искрено съжалявам за безбройните горчивини, които съм й причинил. Това, струва ми се, е достатъчно за едно твърде прилично oraison funebre37 за най-нежната жена от най-нежния съпруг.