Престъпление и наказание

Но всичко мина благополучно. Вратата на портиерната беше притворена, но не беше заключена с катинара, значи най-вероятно беше портиерът да си е вкъщи. Но той вече дотам беше загубил способността да съобразява каквото и да било, че тръгна направо към портиерната и я отвори. Ако портиерът го беше запитал: „Какво искате?“, той може би направо би му подал брадвата. Но портиерът пак го нямаше и той успя да прибере брадвата на предишното й място под пейката, дори я покри, както преди, с цепеницата. Никого, жива душа не срещна след това, чак до стаята си; вратата на хазайката беше затворена. Като влезе в стаичката, се хвърли на кушетката, както си беше. Не заспа, но беше като в някакъв унес. Ако тогава някой беше влязъл в стаята му, щеше веднага да скочи и да закрещи. Откъслеци, частици от някакви мисли гъмжаха в главата му; но той не можеше да улови ни една, нито на една не можеше да се спре въпреки усилията си…

ЧАСТ ВТОРА

I

Така лежа много дълго. От време на време сякаш се събуждаше и тогава забелязваше, че отдавна вече е нощ, но и през ум не му минаваше да стане. Най-после забеляза, че вече е светло като денем. Лежеше по гръб на кушетката, още вцепенен от унеса. От улицата долитаха до него страшни отчаяни вопли, които впрочем чуваше всяка нощ след два часа под прозореца си. Те именно го събудиха и сега. „А, ето и пияните излизат вече от кръчмите! — помисли си той. — Минава два. — И изведнъж скочи, сякаш някой го дръпна от кушетката. — Как! Минава два!“ Седна на кушетката — и изведнъж си спомни всичко! Внезапно, в един миг всичко си спомни!

В първия момент помисли, че ще полудее. Стана му страшно студено, но трепереше и от треската, която беше започнала отдавна, докато спеше. Обаче сега изведнъж така го втресе, че едва не му изскочиха зъбите и цялото му тяло затрепера. Отвори вратата и се заослушва: всичко спеше в къщата. С почуда оглеждаше себе си и всичко наоколо в стаята и не разбираше; как е могъл вчера, когато влезе, да не сложи куката на вратата и да се хвърли върху кушетката не само без да се съблече, но дори и с шапката: тя се беше търколила и лежеше на пода до него, откъм възглавницата. „Ако беше влязъл някой, какво щеше да си помисли? Че съм пиян, но…“ Спусна се към прозореца. Беше достатъчно светло и той бързо се заоглежда целия, от главата до петите, всяка дреха поотделно: няма ли следи? Но не, така не можеше: разтреперан от треската, той започна да сваля всичко от себе си и пак да го оглежда най-подробно. Преобърна всичко до последното конче и парцалче, но не си доверяваше и повтори огледа още три пъти. Но нямаше май нищо, никакви следи; само на панталона долу, където беше оръфан, на това оръфаното имаше следи от засъхнала кръв. Той сграбчи голямото джобно ножче и изряза оръфаното. Повече като че ли нямаше. Изведнъж си спомни, че кесийката и нещата, които бе измъкнал от сандъка на старата, всичките са още по джобовете му! Не беше и помислил досега да ги извади и скрие! Не се сети за тях дори сега, когато оглеждаше дрехите! Как може! Моментално взе да ги вади и да ги хвърля на масата. След като измъкна всичко и дори си преобърна джобовете, за да се увери, че нищо не е останало, той пренесе цялата тази купчина в ъгъла. Там, точно в ъгъла, долу, на едно място отлепените тапети бяха скъсани: той започна веднага да пъха всичко в дупката под хартията. „Събраха се! Да ми се маха всичко от очите, и кесийката също!“ — радостно си мислеше той, изправяйки се и тъпо гледайки към ъгъла, към дупката, която беше станала още по-голяма. Изведнъж цял изтръпна от ужас. „Боже мой — шепнеше той в отчаяние, — какво ми става? Та това скрито ли е, така ли се крие!“

Расколников всъщност никак не беше помислил за вещи, предполагаше, че ще има само пари и затова не беше приготвил предварително място. „Но сега на какво се радвам, на какво? — мислеше си той. — Нима така се крие? Наистина разумът ме напуска!“ Седна изнемощял на кушетката и веднага отново го затресе непоносимо. Машинално дръпна от стола до себе си някогашното си студентско зимно палто, дебело, но вече много дрипаво, зави се с него и изведнъж пак потъна в сън и бълнуване. Унесе се.