Признанието

Обвинението срещу Донте Дръм се води от Пол Кофи, окръжен прокурор на Слоун и Честър. Съдия по делото е Вивиан Грейп. Кофи и Грейл заемат изборни длъжности. По времето на процеса Кофи работи като прокурор от тринайсет години, Грейп е на съдийския подиум от пет. Кофи и съпругата му Сара имат три деца, а Грейп и нейният съпруг Франк — две.

Днес и двете двойки са разведени.

Единственото съществено предложение на защитата, прието от съдия Грейл, е молбата делото да се води на друго място. Поради сензационната същност на престъплението и широката му разгласа в медиите става невъзможно в Споун да се проведе справедлив съдебен процес. Адвокатите на Донте искат делото да се премести и предлагат Амарило или Лъбок — и двата града са отдалечени на около осемстотин километра от Слоун. Съдия Грейл удовлетворява молбата — експертите са единодушни, че тя всъщност не е имала избор, тъй като воденето на делото в Споун би довело до неминуеми съдебни грешки — и решава да прехвърли заседанията в град Парис, Тексас. Съдът в Парис е точно на седемдесети осем километра от съда в Слоун. След произнасянето на присъдата защитниците на Донте разпалено твърдят пред алелативния съд, че не е имало разлика дали процесът се гледа в Парис или в Слоун. И наистина, при подбора на съдебните заседатели над половината от кандидатите заявяват, че са чували за случая.

Ако се изключи преместването на делото, съдия Грейл не проявява търпимост към защитата. Най-съдбоносното й решение е да допусне като доказателство изтръгнатото под натиск признание. Без него прокуратурата не разполага нито с обвинение, нито с доказателства. Цялото обвинение се крепи на признанието.

Но има и други, почти също тъй съдбоносни съдийски решения. Полицаите и обвинителите използват една от любимите си тактики — довеждат от затвора доносник на име Рики Стоун. Стоун лежи по обвинение в търговия с наркотици и се съгласява да сътрудничи на инспектор Кърбър и слоунската полиция. За четири дни той е настанен в една килия с Донте Дръм, после бива прехвърлен. Донте го вижда отново едва на процеса. Стоун дава показания, че съкилийникът му е говорел открито за изнасилването и убийството на Никол, и казвал, че обезумял, когато тя скъсала с него. Срещали се тайно няколко месеца, обичали се, но накрая тя се изплашила, че богатият й баща ще престане да й дава пари, ако узнае, че има връзка с чернокож. Стоун заявява, че не е получил от прокурора никакви обещания в замяна на показанията си. Два месеца след като Донте е осъден, Стоун се признава за виновен и напуска затвора с условна присъда.

Стоун има дълго полицейско досие и изобщо не може да му се вярва. Той е типичен доносник, готов да измисли каквото му наредят срещу по-лека присъда. Съдия Грейл му разрешава да даде показания пред съда.

По-късно Стоун се отмята от думите си и казва, че Кърбър и Пол Кофи са го притиснали да излъже.

Съдия Грейл разрешава и други показания, каквито отдавна не се приемат в повечето съдилища. При търсенето на Никол полицията е използвала обучени кучета. Дават им да помиришат колата на Никол и някои вещи в нея, след това ги пускат да търсят следа. Тези усилия не дават никакъв резултат… до арестуването на Донте. Тогава полицията разрешава кучетата да подушат зеления пикап форд на семейство Дръм. Според кучкаря животните силно се развълнували и проявили всички признаци, че са открили в автомобила миризмата на Никол. Тия неубедителни показания са изслушани най-напред на предварителното съдебно заседание. Защитниците на Донте са смаяни и настояват да знаят как могат да подложат на кръстосан разпит едно полицейско куче. Адвокат Роби Флак е тъй възмутен, че нарича едно от кучетата — копой на име Йоги — „тъп кучи син“. Съдия Грейл го глобява сто долара за неуважение на съда. Колкото и да е невероятно, главният кучкар е допуснат да даде показания на процеса и заявява пред съдебните заседатели, че след трийсет години работа с полицейски кучета е „абсолютно уверен“, че Йоги е надушил в зеления пикап миризмата на Никол. Подложен е на убийствен кръстосан разпит от Роби Флак, който по някое време настоява кучето да бъде доведено в съдебната зала и да даде клетвена декларация.

Съдия Грейл проявява враждебност към адвокатите на защитата, по-специално към Роби Флак. Много по-любезно се държи към Пол Кофи.

И има защо. Шест години след процеса става известно, че между съдията и прокурора е имало дългогодишна интимна връзка. Отношенията им излизат наяве, когато уволнена служителка от кабинета на мистър Кофи подава жалба за сексуален тормоз и представя извадки от електронната поща, телефонни разпечатки и дори записи на телефонни разговори, разкриващи увлечението на бившия й началник по съдия Грейл. Следват съдебни дела и разводи.

Съдия Грейл подава оставка и позорно напуска Слоун още преди делото за развода и да е приключило. През 2006 г. Пол Кофи е преизбран без конкуренция, но едва след като обещава да не се кандидатира за нов мандат.