Проклятието на инките

Само за двайсет минути взеха тичешком разстоянието от билото до тесните алеи на Куско. Както им беше казала възрастната жена, вратите и прозорците на почти всички къщи и магазини бяха залостени и по тъмните улици не се виждаше жива душа. Проливният дъжд не спираше, докато приближаваха мъглявите светлини на Пласа де Армас, които блещукаха над двуетажните постройки пред тях.

Акла посочи нагоре, давайки знак на всички да се покатерят на покривите по улуците. През цялото време Уилсън се вслушваше напрегнато в барабаненето на дъжда и всеки нюанс на ромона на водата, която се спускаше по улуците и течеше по леко наклонените калдъръмени улици. Изтръпваше всеки път, щом движенията му предизвикваха нехарактерен шум или теракотените керемиди изпукваха под значителната му тежест. За разлика от него амазонките се движеха напълно безшумно. Шибан от неуморния дъжд, Уилсън се изкачи на най-високата точка и се спусна по корем по лекия наклон, докато пред него най-сетне не се разкри Пласа де Армас.

Акла беше сложила стрела на тетивата на лъка си. Тя даде знак на воините да се разпръснат. В самия център на площада, на около петдесет метра от тях, се намираше испанският фонтан на две нива, до който Уилсън искаше да стигне - фонтанът на Писаро. Три пътеки пресичаха площада от ъгъл до ъгъл и през средата, образувайки шест симетрични триъгълника трева. В противоположния край на площада се издигаха катедралата и църквите от двете ѝ страни. От позицията им ясно си личеше лекият наклон на терена, който се спускаше на юг и беше с постоянна стойност от пет градуса.

Уилсън бе благодарен, че тялото на Корсел Сантияна вече не е приковано към стената на главната камбанария. Около църквата, казармата и пощата бяха натрупани редове чували с пясък, точно както бяха отбелязани на картата. Имаше две основни картечни гнезда, едното на югоизток, а другото на северозапад, като във всяко имаше по трима души. И двете гнезда покриваха входа на катедралата с картечниците си. Дузина газени фенери светеха неравномерно из огромния площад. Двама войници в зелени импрегнирани пончо патрулираха по площада, като вървяха от центъра му към ъглите и се срещаха отново при фонтана около пет минути по-късно.

Уилсън преброи най-малко десет войници зад чувалите пред църквата и поне още толкова под покритата алея до казармата. Видимостта беше добра за всеки със зорко око; Уилсън знаеше, че ще бъде огромно предизвикателство да стигне до бароковия фонтан, издигащ се в самия център на площада.

Впери поглед към фонтана с надеждата, че ще забележи слабата трептяща светлина, която предвещаваше появяването на Хелена, но времето минаваше и той реши, че се намира твърде далеч, за да установи ясна връзка, и че трябва по някакъв начин да се приближи. Часовникът на пощата показваше, че до полунощ остават четири минути. Уилсън постави ръка върху ръката на Акла.

- Трябва да стигна по-близо до фонтана - прошепна той.

Лешниковите ѝ очи го изгледаха по-дълго от обикновено.

- Внимавай - отвърна тя. - Трябва да приемеш, че те очакват.

Уилсън се плъзна от покрива възможно най-безшумно. Внимателно се спусна надолу и скочи на калдъръма, като се приземи сигурно на крака. През тясната пролука между постройките светлините на площада хвърляха правоъгълно светло петно по хлъзгавите камъни. Покрит напълно с наметалото, Уилсън тръгна уверено през сенките към чувалите с пясък, които препречваха края на улицата. Според картата тук нямаше стража. На площада излизаха единайсет по-големи улици и поне два пъти повече алеи. Войниците не охраняваха всички - личеше си, че вниманието им е насочено предимно към откритото пространство, а то никак не беше малко.

Уилсън се надяваше, че ако се приближи достатъчно близо до фонтана, Хелена ще се появи като с магия или поне ще го види, ще приближи и той ще усети присъствието ѝ. Всичко зависеше от един ключов фактор - Кубът на инките да е някъде наблизо. Уилсън бе видял с очите си, че връзката с Хелена е възможна благодарение на силата на Куба. Ако той не беше наблизо или ако най-малкото, не е минавал през това място, може би нямаше да има никаква връзка.

Примъкна се до чувалите, предпазливо надникна и загледа как двамата стражи минават през центъра на площада в съвършен унисон с пушки на рамо. Когато по-близкият се отдалечаваше от него, Уилсън огледа терасите отляво и отдясно - и в двете посоки имаше покрити алеи с колони. Алеите бяха тъмни и изглеждаха пусти. Той прескочи чувалите и зае позиция зад една колона.

Уилсън клекна в сенките и впери поглед в бронзовия фонтан - беше спрян и водата не бликаше на струи. Минутите се изнизваха и той се безпокоеше, че все още е твърде далеч и Хелена не може да установи връзка. Отчаяно се опитваше да долови присъствието ѝ около себе си. Отново погледна към гигантския фонтан, но не видя издайническото сияние.

Камбаната на катедралата удари веднъж, отбелязвайки полунощ. Уилсън разбра, че е твърде далеч от фонтана. Трябваше да приближи.

„Тя ще бъде там“ - помисли си той.