Проклятието на инките

- Нося вести от Куско - каза жената и си пое няколко пъти дълбоко дъх. Акцентът ѝ беше същият като на Акла, със същия рязък тон.

- Продължавай - подкани я Акла.

- В града има над двеста и петдесет войници - каза жената. - Броят им ще се удвои с пристигането на още един влак от Лима през следващите два дни.

- Обикновено войниците са по-малко от сто - каза Акла на Уилсън.

- Около Пласа де Армас са направили защитен периметър - продължи жената. - Пред църквите и магазините са натрупани чували с пясък. Войници с пушки обикалят района както денем, така и нощем.

- Пласа де Армас? Точно мястото, на което трябва да отидем - каза Акла на Уилсън.

- Трябва да сме там в полунощ независимо от риска - отвърна Уилсън.

- Ще те заведем дотам, не се безпокой - увери го Акла и отново се обърна към жената. - А убийствата?

- Продължават както преди, на различни места. Селяните искат да се съберат в църквите около Пласа де Армас, но военните не ги пускат.

Акла се намръщи.

- Кубът на инките е зад всичко това, сигурна съм. - Тя стисна юмруци. - Ами подходите към града?

- Подходът от запад е чист. Войниците са разположени предимно на Пласа де Армас и около манастира. Останалата част от града е неохранявана, както и хората. - Възрастната жена хвърли поглед към Уилсън. - Трябва да знаете нещо... Заловили са мъжа на име Хайръм Бингам.

Стомахът на Уилсън се сви.

- Беше доведен в Куско днес следобед от индианския водач Омпета. Отряд от десет въоръжени войници го отведе по булевард „Де Сол“ към казармата. Оковаха го на стената пред всички и капитанът на гвардията го преби безмилостно. Питат го за него. - Тя посочи към Уилсън.

- Как се казва капитанът на гвардията? - попита Уилсън.

- Лучо Гонсалес - отвърна жената.

Човекът, чието семейство Уилсън би трябвало да измъчва и после да убие.

- Жалко, че са заловили Хайръм Бингам - рече Акла. - Чрез неговия ум Кубът със сигурност знае, че си с нас.

- Обясни ми го отново - каза Уилсън.

- Кубът може да гледа в умовете на хората - отвърна Акла. - Всичко, което е видял Хайръм Бингам, със сигурност е видимо за Куба на инките. - Тя опря показалец в масата. - Бингам ни видя как прескочихме водата с прътите, видя ни и когато ти преряза Моста на кондора. Освен това всичко, което си му казал, сега е част от колективното съзнание на Куба. Хайръм Бингам е част от мрежата от информация, чрез която Империумът контролира всичко. Приятелят ти е видял достатъчно неща със собствените си очи, за да осуети предимството ни. - Тя се обърна към Сонтане. - Кажи на стражите да разширят защитения подход към планината. Не искам да попаднем в капан без начин за измъкване.

- Трябва да пратим някого да убие Бингам - заяви Сонтане. - Това е най-добрият ни ход.

Последва дълга пауза. Уилсън търпеливо чакаше да чуе отговора на Акла.

- Хайръм Бингам се превръща в пречка, спор няма - каза тя.

- Не можете да убиете Хайръм Бингам - спокойно рече Уилсън. - Той е жизненоважен за всичко ставащо тук. Част е от бъдещето на Мачу Пикчу.

- Защо да е жизненоважен? - попита Акла.

- Той е причината да пътувам през звездите и да дойда тук. Хайръм Бингам е закрилникът на инките и техните тайни. - Уилсън не беше сигурен дали думите му са абсолютно верни, защото според историята, която бе изучавал, Кубът на инките си оставаше завинаги затворен в Храма на слънцето. Но въпреки всичко усещаше, че Хайръм си остава важен. - Жизненоважен е за бъдещето - повтори той.

- Онзи човек е глупак! - изтърси Сонтане.

- Не си ти тази, която може да съди кой е глупак и кой не - отвърна Уилсън. - Пропътувах през много години,през самото време, за да отведа този човек до Вилкапампа. Така е предопределено от боговете и не е разумно да се съмняваме в тях!

Устната на Сонтане трепна и ръката ѝ посегна към дръжката на меча.

- Не е разумно да ми говориш по този начин - изсъска тя.

Акла посочи към изхода.

- Сонтане! - рязко рече тя. - Иди и кажи на стражата да разшири периметъра. Веднага!

- Грешка е да се доверяваме на този мъж - отвърна Сонтане, но тръгна към сенките на тунела, преди Акла да реагира отново.

- Не биваше да я провокираш - каза Акла.

- Тя е глупачка - отвърна Уилсън.

Акла се обърна към жената.

- Къде са отвели Хайръм Бингам?

- След боя го отведоха окован в манастира, където живее епископът със свещениците си. Сградата се охранява най-малко от двайсет души.

- Къде в сградата се намира? - попита Акла.

- Знаем само, че е там. Нищо повече. В манастира не се допускат жени. От околните хълмове може да се види единствено дворът. Стените са прекалено високи. - Жената бръкна под наметалото си и извади кожена торбичка. - Направих карта на града и укрепленията. Отбелязани са охраняваните райони и броят на войниците.

- Добра работа - рече Акла.

Жената сведе глава.

- Прости, че го казвам, но трябва да го направя. През последните осем нощи в Куско бяха извършени много убийства. Брутални убийства. Атаките са отвратителни и диви, видях един от труповете. Жертвата имаше следи от ухапване, сякаш нападателят се е опитвал да ръфа тялото ѝ.

- Следи от ухапване от човек ли?

- Да.