Проклятието на инките

- Никъде няма закрила за теб!

Епископът трепна от болката, предизвикана от ужасния глас в главата му.

- И докато реша, ще действам чрез теб. Ако ми се подчиняваш безпрекословно, ще бъдеш награден. Ако ме разочароваш, очаквай по-ужасна смърт и от тази на Корсел Сантияна. Помниш ли изражението му, докато забиваха пироните в ръцете и стъпалата му? Помниш ли очите му, докато животът изтичаше от него?

- Помня.

- Трябва да се откажеш от онова,което смяташ за прието.

Зловеща светлина на свещи изпълни десния неф.

- Моля те, нека видя лицето ти - замоли се епископ Франсиско, свел покорно глава. - Обеща ми, че ще мога да те видя в истинския ти облик.

- Стани от пода -заповяда гласът. -Тръгни напред.

Епископ Франсиско стана; насинените му колене го боляха от многократното коленичене през последните два дни. Отново тръгна напред, отначало с накуцване, но после ускори крачка. Не искаше да показва слабост.

- Продължавай, дете мое.

Епископът мина покрай съкровищницата, в която имаше дузина сияещи свещници, заобиколени от великолепни сребърни решетки, извисяващи се на десет стъпки. Скъпоценният метал, подобно на почти всичко останало в прекрасната църква, беше дошъл от претопени древни съкровища на инките. В центъра се намираше характерната фигура на пеликан, пронизващ с клюн собствено си сърце - символ на върховната любов и себеотрицание.

- Продължавай да вървиш, вече съм близо- избоботи гласът.

Епископът продължи напред покрай входа на ризницата.

- Спри и се обърни към мен- най-сетне каза гласът.

Сърцето на епископ Франсиско биеше бясно, докато се обръщаше към стената от олтари и фрески. Погледът му затърси из десетте или повече свещени картини, всички до една шедьоври. Исус, Йоан Кръстител, св. Лука с бика, Мария Магдалена, св. Матей и пасхалният агнец и св. Марко с лъва. Накрая погледът му се спря върху огромната барокова картина на Тайната вечеря от майстора дон Маркос Сапата. Само тя беше дълга двайсет стъпки и висока още повече.

Епископ Франсиско познаваше добре прочутата картина. Тя открай време бе една от любимите му в катедралата. Дванайсетте апостоли седяха на широка маса с Исус в средата. Всеки държеше чаша с традиционното вино, но въпреки това храната бе типична за Андите. Плодът беше папая, пасхалното агне бе заместено с дива чинчила. Исус и апостолите бяха белолики с изключение на Юда, който бе изобразен по-тъмен. Твърдеше се, че това намеквало, че той е еретикът мавър, но от много години се говореше, че това зловещо, тънещо в сенки лице изобразява и нещо друго.

- Къде си, господарю?

- Точно пред теб - отвърна гласът.

Епископът се потеше обилно, докато разглеждаше платното. Над събралите се фигури беше изгряла Витлеемската звезда и сияеше ярко през прозореца. В горната лява част беше изобразен разпнатият Исус и молещата се пред него Мария Магдалена - пророчество за онова, което предстоеше. Епископът се прекръсти - чело, гърди, ляво и дясно рамо - и затърси в лицата на апостолите.

- Къде си, господарю?

Оглеждаше едно по едно загрижените и благоговейни лица на светите мъже с надеждата, че няма да му се наложи да погледне в черните очи на Юда. От всички образи в картината единствено тъмното лице на апостола отстъпник не бе обърнато към Исус за напътствие. То гледаше навън, пронизващият му поглед търсеше гледащия картината.

След като се вгледа във всяко лице, епископът знаеше, че му остава само един апостол. След дълго колебание той се обърна към плашещия образ на Юда. Мънкайки нещо на латински, епископ Франсиско погледна очите, които сякаш го пронизваха, и му се стори, че вижда в зениците им алено сияние.

- Аз съм господарят, когото търсиш,свещенико.

Епископ Франсиско се тресеше и беше така задъхан, сякаш бе изкачил тичешком двеста стъпала.

- Милост - насили се да произнесе той.

- Аз съм героят на тази велика страна!- извика гласът. -Но въпреки това името ми беше влачено в кал и нечистотии. Дойде време да се поправят злините, изсипани нечестно върху доброто ми име!

- Познавам те - промърмори епископ Франсиско и захлипа.

- Погледнилицето ми!

- Виждам те, господарю - изхленчи той.

- Погледни лицето ми!- изрева отново гласът.

От ухото на епископ Франсиско потече тънка струйка кръв и се спусна по врата му. Напиращите в очите сълзи внезапно се изляха на воля и всичко отново застана на фокус.