Прокрадващ се в сенките

Очарованието на елфите… Беше го измислил същият онзи разказвач, който беше съчинил и кръвожадността на гоблините. Само в приказките елфите са очарователни, само в приказките са безсмъртни, само в приказките те имат руса коса, зелени очи, мелодичен глас и лека походка. Само в приказките елфите са мъдри, честни, справедливи и великодушни. А в живота… В живота неподготвеният човек може да вземе един обикновен елф от домовете в Заграбия и И’аляла за орк. Защото приказната красота на елфите, раздута до небесата от пиянски разкази в кръчми, просто не съществува. Ами да… В тази раса има и привлекателни лица, но определено не са еталон за красота, това поне е сигурно. Елфите приличат на хората, ако не броим тъмната им кожа, жълтите очи, черните устни и пепелявата им коса. А стърчащите от долната устна глиги съвсем плашат невежия мирянин и любителя на приказки. Не вярвайте в добротата на елфите, просто, ако нямате късмет, присъствайте на елфийските мъчения, които те прилагат в Зеления лист на най-близките си роднини — орките. Да, да. Орки и елфи са се появили в Сиала в една и съща година. Първи. Макар че орките са се оказали тук съвсем малко по-рано от елфите и сивокосите все още не могат да им простят това. И елфи, и орки са били първите, които боговете са довели в Сиала, ако не броим огрите. Расата на орките получила гордост и ярост, елфите — хитрост и коварство. Но и едните, и другите получили още един дар — омразата. Те и до ден днешен воюват, изтребвайки се взаимно в кървави битки, възникващи с хиляди в безкрайните гори на Заграбия. Едва след това са се появили гномите и джуджетата, доралисците и хората, кентаврите и великаните, както и многото други раси, обитаващи Сиала. Но първи, първи били несполучливите рожби — орки и елфи. Доста по-късно елфите се разделили на тъмни и светли, въпреки че разликата между тях е само в това, че тъмните се насочили към шаманството, а светлите — към вълшебството. Тъмните и светлите не враждуват едни с други, просто се отнасят помежду си с леко пренебрежение. И до сега тъмните елфи не могат да разберат своите сродници, ползващи чужда, несвойствена за тази раса магия. Преди около две хиляди години тъмните и светлите вече не били в състояние да живеят заедно и се разделили. Тъмните останали в горите на Заграбия, а светлите отишли да живеят в горите на И’аляла, които са много близо до Гръбнака на света.

— Запознайте се, Гарет — каза кралят, сочейки елфийката. — Това е лейди Миралисса от дома на Черната луна.

Аз сдържано се поклоних, отговаряйки на приветствения блясък на петсантиметровите глиги. Окончанието „-сса“ означаваше, че елфийката е от Върховното семейство в дома. Казано по-просто — принцеса.

— Много ми е приятно, милейди.

— И на мен — изгука елфийката.

Ако тази жена тръгне из града с воал, абсолютно никой няма да заподозре, че е елф.

— Любезностите после! — каза кралят. — Времето ни е малко и ти, Гарет, трябва да ни помогнеш.

— Да спра Неназовимия? — казах скептично.

Ако е така, то кралят или неговите съветници просто са си загубили ума.

— Да — обади се архимагът.

Ами да, тези са луди! Алистан внимателно ме наблюдаваше, опитвайки се да улови следа от насмешка към неговия крал. Сдържах се. С известно усилие, но се сдържах. Но не и Кли-кли. Гоблинът се разкикоти, падна на килима и се хвана за корема.

— Животът на кралството е в ръцете на крадец! Дано само да не го открадне!

Лично аз не намирах нищо смешно в това, както и всички останали. Само върху черните устни на елфийката се мярна сянка на учтива усмивка, сякаш за да оцени добрата шега, но после реши, че в този случай е по-добре да не нарушава дворцовия етикет.

— Млъкни, Кли-кли — сурово каза Алистан, без да сваля подозрителния си поглед от мен.

— Край, млъквам, разкайвам се, умирам! — гоблинът трагично размаха зелените си ръчички. — Ако Плъха е останал сериозен след шегите ми, значи е време да ме уволните като придворен шут. И аз, бедния и нещастния, ще трябва да се върна в родната гора и да чакам, докато някой по-чевръст орк не закуси с моите бедни кости или не ме пусне в лабиринта.

Шутът драматично, като актьор от сцена на Пазарния площад, въздъхна, после се огледа и забелязвайки, че никой не му обръща внимание, закачливо ми намигна.

— Разбира се, аз съм поласкан от такава чест — казах предпазливо. — Но не ви ли се струва, че силата и опитът ми са много по-малки, отколкото на Ордена и Дивите сърца, и ще бъде доста трудно да спра вълшебника в пряк двубой?

Гоблинът прихна и отново се пльосна на килима. Явно моята личност много го забавляваше. А мен този малък зелен негодник започна да ме дразни.

— Ох, Гарет! — шутът изтри неподправените си сълзи. — Ти си не само умен и смел, но и самоуверен.

— Така че каква ще е моята задача, ваше величество? — продължавах с комедията в очакване на момента, когато, може би, ще ме пуснат.

Тогава ще видите как бяга Гарет. Без значение къде, ако ще и в самия Султанат, просто да е възможно най-далеч. В земи, където няма изкукали крале, шутове и изпаднали в старческо вдетиняване магове.