Прокрадващ се в сенките

— Да, изчезнаха — кимна архимагът. — И аз съм много притеснен, че ти си направил това, което не успя да направи целия Орден. Как и откъде се е взел този никому неизвестен свитък, кой още е ходил при този твой Болт и се е интересувал от плановете на Забранената част, кой е този Господар? Ново име за Неназовимия? Защо точно вас с Родерик са ви нападнали тези убийци? Макар тук да си мисля, че това си е твоя работа. И на кого още му е притрябвал Камъка? Как изобщо някой е разбрал за него?

— А защо веднага заподозряхте мен, ваше магичество? — хвърлих поглед към стоящото до мен кресло, точно копие на онова, в което седеше Арцивус.

— Сядай вече, какво се чудиш — подхвърли архимагът, забелязвайки моя поглед. — А кой друг, Гарет, може да извърши такава кражба? Нито един магически капан не се е активирал, Камъкът просто е изчезнал. Дори за глупака е ясно, че е действал професионалист.

Е, аз не съм единственият крадец в града. Макар че да се вмъкнеш в къща на архимаг и да откраднеш нещо ценно не е за всеки — за това трябва майсторлък.

— В столицата има поне още двама души, способни на такова нещо. А какво казва самият О’Станд?

— Нищо. Мъртъв е — архимагът уморено затвори очи. — Слугите го намерили с прерязано гърло. Убит като някое нощно пиянде от Конюшнята на Старк13. Не кой да е, а архимагът на Филанд! Това е не само политически скандал, но и удар по престижа на Ордена на Валиостр!

— Той специално заради Коня ли е дошъл тук?

— Да. Отдавна го поканихме, още щом нощните създания започнаха да се появяват в града. Филанд притежаваше реликва — този Камък. С негова помощ могат да се призовават или прогонват демоните на Мрака.

— И вие се опасявате, че демоните могат да се появят отново?

— Изобщо не съм сигурен, че са изчезнали някъде — изсумтя Арцивус. — Откъде реши, че заклинанието е сработило правилно? Може би този демон, преди да изчезне в Мрака, просто те е излъгал?

Всъщност аз излъгах Арцивус, казвайки му, че след прочитането на свитъка съм видял как появилият се демон е крещял, че заклинанието ги засмуква в Мрака, а след това е изчезнал. Разбира се, действителността беше съвсем друга, но наистина не ми се искаше по петите постоянно да ме следват като сенки разни магове-демонолози в опит да уловят Вухджааз. Разбира се, най-добре беше да го унищожат, но за момента трябваше да поема риска, в противен случай маговете щяха да ме заключат зад сто врати, само и само да примамят и уловят истински жив демон. Демоните, както е известно, са устойчиви на почти всякаква магия, и следователно представляват доволно голяма, макар и опасна, загадка. Загадка, над която са си блъскали главите вече много поколения магове. За онези от тях, специализирали бойни магии, няма нищо по-желано от това да бъдат устойчиви към заклинанията на противника. А ако Ордена има истински жив демон, той ще направи всичко по силите си, за да разкрие тайната на неуязвимостта на демоните към магията. Демоните треперят само пред такива чудесии като Камъка-Кон. Влияят се също и от заклинанията в свитъците, изобретени от неизвестни майстори или демонолози на Ордена.

— Откъде да знам? — свих рамене и погледнах невинно към Арцивус. — Създанието изчезна. А и какво значение има в кого е този Камък?

— С помощта на Коня можеш не само да се отървеш от демоните, но също така и да ги призоваваш — уморено каза архимагът и отново се закашля.

Изчаках да премине поредния пристъп на кашлица.

— А какво общо имат тук доралисците?

— Ами този Камък си е техен. Преди около двадесет години филандците го взели от козлохората за наказание, че доралисците се опитали да ги измамят при продажба на коне. Разбира се, всичко е било честно, съгласно клаузите на договора, но този Камък бил нещо като светиня за доралисците. Така че те се опитват с всякакви честни и нечестни средства да си го върнат. Многократно са пробвали да откупят Камъка, предлагайки купища пари и цели стада от най-добрите си коне, но Ордена на Филанд не се е съгласявал. И с право, между другото. В Камъка е заключена доста голяма сила, макар че могат да я управляват само магове, специализирали демонология, както и самите демони.

— Тоест искате да кажете, че ако този Кон се окаже в ръцете на демон…?

— Не се знае какво ще се случи. Може например демонът да пусне на свобода всичките си братя от Мрака или ако е умен, да задържи Коня за себе си. И тогава никакво заклинание няма да помогне. Той ще бъде устойчив. Магически неутрален, ако разбираш какво значи тази дума.

„Вухджааз умен“ — настръхнах, когато в главата ми отекна гласът на демона.

— А защо досега никое от тези същества не е взел Коня за себе си? — въпросът изникваше от само себе си.

— Не знам откъде Конят е попаднал при доралисците, може някой от боговете по някаква прищявка да им го е дал, но Камъкът има специално свойство — никой демон не може да го вземе в ръце, ако човек или доралисец не му го даде доброволно.

„Вухджааз умен“. Сега в главата ми този глас прозвуча с нотка на превъзходство.