Проломът

Травис се затича. Едва се сдържаше да не подскача като малко дете. Кога изобщо е бил в такава еуфория? Хероинът е хубаво нещо, но приличаше на аспирин в сравнение с това. Подхлъзна се на меката земя до вертолета, разсмя се и се качи в него с калните си крака. Телефонът явно бе в куфарчето на стената отляво. Извади го от щипките му и го сложи на пода.

— Включи го и отвори правоъгълния панел долу вдясно.

Той го отвори, натисна с палец, махна панела и видя някаква платка.

— Трябва да променим някои неща, преди да се обадим, иначе няма да се получи.

— Добре.

— На два сантиметра вляво от процесора има седем джъмпера, наполовина колкото телефонни жакове.

Видя ги. Върху всеки джъмпер имаше двойна вилка, която свързваше веригата.

— Махни вилките на позиции четири и шест.

Беше пипкаво, но след няколко опита успя да ги махне.

— Сега ги сложи на празната позиция дванайсет.

Лесно. Толкова лесно бе да й достави удоволствие.

— Сега отвори червената кутия за инструменти на стената отдясно на теб. Извади най-малката отвертка.

Тя продължи да говори, а той изпълняваше всяка заповед. Стори му се, че долавя в гласа й настойчивост. Настойчивостта на любимата, умоляваща го да я доведе до края.

— С върха на отвертката прекъсни силициевата пътека, отбелязана като PRC двайсет и едно. Внимавай да не прекъснеш някоя друга.

Той го направи за секунди.

— Добре. Сега включи телефона.

Той го включи и натисна червения бутон, отбелязан с I/O. На течнокристалния дисплей светна червена рамка и се изписа съобщение: АДМИНИСТРАТОРСКИ РЕЖИМ. ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА.

— Набери девет-осем-едно-нула-четири-осем-нула-едно, след което звезда.

Когато приключи, червената рамка изчезна и се появи менюто.

— Избери опция четири, „Промяна на идентификационния префикс“. Отговори и на трите въпроса с Да, като натискаш единица. После въведи седем-седем-едно-едно-осем-звезда-девет-четири-пет като нов префикс. Натисни проверка. По-бързо, миличък.

Той потръпна в отговор на растящата й възбуда; пръстите му трепереха върху клавишите, докато завършваше набирането.

— Сега излез от менюто и натискай деветка, докато не се изпише „Готовност“. Добре, любов моя. Готови сме да им се обадим. Вдигни слушалката и набери осем-две-звезда-три-седем-пет-едно-две-едно-девет-едно-осем-осем.

Той набра. След първото позвъняване отговори мъжки глас.

— Централа на главното командване на Тихоокеанския флот, моля, идентифицирайте се.

Травис отвори уста да заговори и изпита въплътяване на блаженството — Шепот пое контрол над гласа му, като подмина мислите му. Онова, което чу, звучеше като него, макар и по-бавно и с леко провлачване:

— Ноември, хотел, едно, четири, осем, Джулиет, Ехо, Оскар. Приоритетна карта от Люк.

Мъжът от другата страна рязко си пое дъх, но отговори с равен тон:

— Люк, приемам идентификацията. Слушам ви.

Травис почувства как устата му се отваря отново, но спря. Обърна ухо към отворената врата зад него.

В далечината се чуваше звук на ротори. В същото време усети как сферата в ръката му някак се напряга; светлината трепна, сякаш имаше нервен тик.

После отново бе привлечен към телефона и заговори бързо:

— Предайте следното спешно съобщение на самолетоносач „Мериленд“. По заповед на президента на Съединените щати и началник-щаба на Военноморските сили, установете положение четири-алфа, незабавно изстрелване на две ракети „Трайдънт“ срещу Цел трийсет и две шейсет и едно, ракетен комплекс Нандзин, Източен Китай, провинция Дзянсу.

Мъжът от другата страна не отговори веднага.

— Командир — рязко го подкани Травис.

— Да, сър. — Нова пауза, след което мъжът каза: — Според протоколите за употреба на стратегически оръжия старшият контрольор ще ви поиска кодовете за изстрелване на президента и командващия Военноморските сили. Това са последните задължителни оторизации.

— Давай, давай, давай — прошепна Емили в ума му. Светлината вече пулсираше толкова бързо, че изглеждаше почти равномерна, подобно на долнокачествена флуоресцентна лампа.