Проломът

Върнахме се в стаята, вратата е затворена, но като че ли няма облекчение. Една жена от МЕ, нечия асистентка, разсипа няколко соленки и ги изхвърли в кошчето, а аз избухнах и сериозно си мисля, че щях да се нахвърля върху нея, ако останалите не ме бяха спрели. По-късно й се извиних.

Защо още никой не идва да ни измъкне, по дяволите? Колко време мина, около два дни? Нямам представа дори за това. Пълна глупост. Когато това приключи, ще търкам сол на нечия глава, може дори да се стигне до съд. Сериозно, какви са тези безумия?

Доста часове след последния запис

Дълго седях до Рубън и му четох от книгата на бюрото му в случай, че може да чува. Може би го направих само за да се опитам да заглуша звука от камерата.

После, не зная защо, станах и излязох навън, отидох в камерата. Застанах пред цепката/отвора. Прекрасно е, и знаете ли какво? Когато гледаш към него, звукът не е чак толкова лош. Може би ще кажа на Греъм също да опита. Мисля, че ще може да го оцени по достойнство.

Вероятно около ден по-късно

Напрежението между хората е доста голямо. Би трябвало да се очаква, след като сме наблъскани като сардели в това тясно пространство. Не си пасвам никак с групата. С нетърпение чакам да се махна оттук и никога повече да не видя тези хора. Преди известно време имаше още една сериозна разправия (трета или четвърта поред), този път между мен и всички останали с изключение на Греъм и Кързън.

Някои от другите се съюзиха и се опитаха да настояват да престанем да ходим в камерата и да слушаме звука толкова отблизо. Казват, че той прави нещо с нас и че заради него сме създавали ядове. Но не мисля, че ние сме причината за ВСИЧКИ разправии. Така че — опитахте, но можете да си го начукате. Не биваше да се ядосвам толкова много.

Сега звукът е доста успокояващ. Единствено благодарение на него все още се владея. Кога ще дойдат за нас?

Напоследък е трудно да се прецени времето, може би около ден по-късно

Имам едно шантаво гадно предчувствие за Рубън Уорд, но не искам да го записвам.

Освен това трябва да призная, че ми е трудно да се съсредоточавам и днес дясната ми ръка трепереше около час, след като излязох от камерата. Но причината не е в звука. Той наистина много ми харесва.

Много по-късно

Предчувствието ми е, че Рубън се преструва. Разбира се, отначало наистина беше в безсъзнание, но сега се преструва, за да стои настрана от кавгите и да не му се налага да се съюзява с мен срещу всички тези загубеняци. Направо ще побеснея, ако се окаже вярно. Преди малко се опитах да го събудя, дори му ударих няколко плесници. Останалите ме издърпаха от него (естествено, че ще го направят, ако страхливото лайно е на тяхна страна). Сега пиша това в коридора, до камерата.

Единствено гласовете от пролома (започнахме да го наричаме пролом, името ни харесва) правят нещата по-поносими.

Ще търпя тези хора, но зная, че няма да изгубя съня си, ако някой шибан автобус ги премачка всичките.

Много, много часове (може би ден или повече) по-късно

Защо? Защо правите това? Не бива да го правите.

Греъм, Кързън и аз прекарахме дълго време в камерата и когато се върнахме, останалите бяха барикадирали вратата с едно от бюрата. Греъм с право се възмути и се опита да счупи стъклото, но поликарбонатът е много здрав.

Изобщо не се майтапя, с голямо удоволствие бих ги избил всичките. Греъм е на същото мнение. Кързън само кима, питам се дали просто не ни казва онова, което искаме да чуем.

Харесвам синьото и пурпурното, като танц са.

Мисля, че часове по-късно, но вече е невъзможно да се определи времето

Нещо не ми се удава да държа отчет на часове и минути. Мисля, че през целия си живот съм знаел колко е трудно да се следи времето. Адски трудно. Сложна задача, да.

Пак е Дейв, споменах ли това?

Нямам желание да се връщам в стаята при другите, но само принципът на действията им ме подлудява. Стоя при стъклото и ги гледам, а те не гледат към мен, шибан Рубън, събуди се, скапаняк страхлив, кълна се, ще си платиш.

Но през повечето време съм спокоен. Никога не съм бил по-спокоен и това страшно ми харесва.

на греъм му хрумна страхотна идея

откърти метална тръба от дъното на камерата (трябваше да я рита цяла вечност, за да успее) и използва острите ръбове да надраска черта по поликар-бонатния прозорец на вратата, действа!!! успя да издълбае около един сантиметър от едната страна и това е страхотно, очерта квадрата, който смята да изреже, така че онези задници да виждат какво смята да направи, много умен човек е, нищо чудно, че е секретар на енергетиката.

ще успеем да влезем след един-два дни и тогава рубън ще те яхна като някой шибан павиан кълна се.

проломът ни даде нещо