Проломът

Фокусира зрението си зад преградата, към самия Пролом, към тунела, свиващ се в точка в далечината. Възприятията му сякаш се устремяваха и огъваха към него, подобно на железни стружки към магнит.

— Знаем със сигурност само едно нещо за него — каза Пейдж. — Той води нанякъде. Дори не се опитваме да отгатнем накъде. Нищо не може да премине натам от нашата страна. И нищо живо не е излизало от другата. Но предметите го правят. Средно по три или четири на ден, вече повече от трийсет години. Единици, както ги наричаме.

Непосредствено под Пролома имаше нещо, което приличаше на подсилен батут. Квадратен, със страна метър и половина. Тъканта му изглеждаше едновременно гъвкава и здрава, а около краката му бяха навити ресори. Беше разположен така, че да омекотява падането на нещата, излизащи от отвора, независимо дали тежат грамове или цял тон.

Камерите непосредствено зад стъклото на клетката следяха Пролома от два ъгъла. Нямаше съмнение, че някой от етажите над следи денонощно предаваните от тях образи. Така тук можеше да се идва само когато се появят предмети.

— Някои единици се появяват редовно — каза Пейдж. — Двайсетте най-често срещани съставляват може би около деветдесет и девет процента от трафика. Някои от тях са зад теб.

Травис откъсна очи от Пролома и се обърна. На училищна дъска на стената пишеше: СЛЕДВАЩАТА УНИКАЛНА ЕДИНИЦА ЩЕ БЪДЕ ОЗНАЧЕНА 0697. Под дъската и от лявата й страна имаше редици стоманени лавици. По тях бяха подредени няколко копия на три вида предмети. Единият беше нещо като струна, яркобяла и малко по-дебела от копринена нишка. Краищата на всяка нишка, дълга около трийсет сантиметра, бяха затиснати с преспапие. Иначе щяха да отлетят. Нишките се рееха мързеливо, явно не бяха нито по-леки, нито по-тежки от въздуха. Сякаш гравитацията просто не им въздействаше. На редицата под тях имаше няколко розови кристала с дължина и дебелина на пръст. Травис не видя в тях нищо особено. На най-долната лавица имаше два образеца на онова, за което бе писал Брайс. Зелени парцали. Травис приклекна, за да ги разгледа по-добре. Бяха повече или по-малко гладки. Малкото гънки на тъканта бяха стегнати и остри, приличаха на втвърдени вени. Сякаш материалът е бил набръчкан, след като е бил във вакуум.

— Опитай да вдигнеш някой — подкани го Пейдж.

Травис опита. Посегна към най-близкия и го хвана в средата, сякаш бе кърпа за миене. Със същия успех можеше да се опита да хване и самата лавица. Кърпата не помръдна. Травис хвана едно крайче с палец и показалец и откри, че е в състояние да го повдигне. Но само толкова — предметът бе твърде тежък. Запита се за момент как техниците са успели да преместят тези неща, огледа се и видя на тавана малък кран. Ясно.

— Брайс не е бил луд — каза Травис.

— По отношение на това — не.

Пейдж взе един от розовите кристали от средния рафт и каза:

— При всичко, което не знаем за Пролома, едно е сигурно. Технологически онези от другата страна, които и да са те, ни превъзхождат толкова, колкото ние превъзхождаме яванския човек.

Пусна кристала от протегнатата си напред ръка. Той полетя надолу, но на педя от пода забави падането си и спря на половин сантиметър над бетона. От него се появиха резки тънки лъчи, насочени надолу. Предметът сякаш измерваше собствената си позиция и въртене. Секунда по-късно лъчите изчезнаха и нещото кацна с тих звън, който отекна в помещението.

— Всичко, което се появява оттам, ни озадачава — каза Пейдж. Кимна към зелените парцали. — Най-добрите специалисти в света са проучвали тази материя с помощта на най-съвременни уреди и сканиращи електронни микроскопи, способни да изолират отделни атоми. Не научиха нищо. Абсолютно нищо, след повече от три десетилетия работа. Казват, че материалът като че ли не е съставен от атоми. Кръстиха го кваркова решетка, но това е чисто налучкване, а не поддаваща се на проверка теория, и е почти сигурно, че грешат.

Травис отново се загледа в Пролома.

— Веднъж или два пъти месечно се появяват неща, които са или редки, или уникални — каза Пейдж. — Неща като Шепот. Така и не разбираме как действат, но обикновено можем да получим представа за предназначението им. Не винаги, но обикновено. Някои от тях имат много добро приложение — като медицинските инструменти, които използваха върху мен през изминалите няколко часа. Други са толкова опасни, че единствената ни грижа е да ги държим в безопасност, в заспало състояние и затворени на сигурно място. Повече или по-малко, именно това е причината за създаването на Тангента. Да събира онова, което излиза от Пролома. Да отделя доброто от лошото, да намери приложение за първото и да обезопаси второто.

Млъкна и се обърна към него. Травис я погледна и видя в очите й същия смътен унес, какъвто чувстваше и самият той. Явно нямаше начин да се избегне в близост до Пролома.