Проломът

Тя се замисли за момент.

— Всички се питаме. Но след като няма начин да проверим предположенията си и да ги сравним, всички те се свеждат до едно. Просто не знаем.

— Който и да е от другата страна, тунелът би трябвало да се отваря и при тях, нали? — каза Травис. — Нормално е да си помислиш, че са го забелязали. И как минават през него всички тези предмети? Дали някой не ги праща по три-четири пъти на ден?

— Доста хора смятат, че сме се закачили към съществуваща мрежа от тунели. Към някакъв извънземен еквивалент на пневматичните тръби, които се използват в банките. Може да е куриерска система, ограничена за неживи пратки. Нали? А може би не. „Може би“ е често срещано съчетание в Бордър Таун.

— Може би сте се закачили за някоя боклукчийска шахта — каза Травис. — Може всички тези изумителни неща да са само отпадъци.

Тя се усмихна и като че ли се изненада на собствената си реакция. Това бе първата усмивка, която Травис виждаше на лицето й. Помисли си, че целият полет си струва само заради нея.

— Това не го бях чувала.

— Свеж поглед — каза Травис.

Помълчаха известно време.

— Защо никой не може да мине през тунела? — попита накрая Травис.

— Има съпротивление, непосредствено на входа. Когато опиташ да пъхнеш нещо през него, съпротивлението го отблъсква, отначало със сила горе-долу колкото силата на гравитацията. Но съпротивлението се удвоява на всеки три сантиметра навътре, така че не можеш да стигнеш много надалеч. Жената, с която се разминахме в коридора, онази с червената коса, е доктор Фейгън. Тя проведе повечето изследвания на силата на съпротивлението. Иска да я преодолее, да намери начин да установи контакт с онези от другата страна на Пролома.

По някакъв начин думите й въздействаха на Травис по-дълбоко от всичко, за което бяха говорили досега. Реален контакт с онези същества — или неща — от другата страна.

Видя разбиране в очите на Пейдж, сякаш бе очевидно за какво си мисли. Може би беше. Може би тази идея поразяваше всеки по един и същи начин, когато я чуе за първи път.

— Малко вероятно е да се получи — каза тя. — Дори Фейгън го приема. Ако успееш да преодолееш първоначалната бариера, математиката пак ще е против теб. Попадаш в наистина шантава територия — Айнщайн, обща теория на относителността, забавяне на времето — все неща, които можем да изчислим, но не и да разберем всъщност. Както и да е, всичко води до едно и също заключение — каквото и да пратиш през Пролома, то просто ще се върне, преди да е стигнало до другия му край. Може да се върне месеци или години по-късно, или — и това е не само предположение — да се появи преди да си го пратил. Може би много по-рано.

Изгледа го и добави:

— Както казах, в Бордър Таун има много „може би“.

Травис кимна и се загледа към земята, отдалечаваща се все повече и повече под тях. Долу се виждаше магистрала в посока изток — запад, но без никакво движение по нея.

— И какво точно има на Театерщрасе номер седем? — попита той накрая.

Пейдж помълча, после въздъхна.

— Въпросът е не какво има там, а какво представлява самата сграда.

— И какво представлява?

Отново тишина. После:

— Оръжие.

Травис се извърна и я погледна. Зачака я да продължи.

— Театерщрасе седем е мястото, където ще се реши всичко — каза тя. — Това е запушалката в центъра на всичко, което планира врагът ни. Ако победим там, печелят всички. А ако загубим… — Млъкна, явно не искаше да каже останалото или може би дори да си помисли за него.

След малко продължи:

— Нищо от това няма да има смисъл, освен ако не започна от самото начало. Или поне ако не спомена най-важното.

Замисли се как най-добре да го направи, след което започна разказа си.

През пролетта на 1978 г. се случили две странни неща. Първото — на сто и петдесет метра под Уайоминг, а второто — на сто и петдесет метра южно от Пенсилвания Авеню. Най-мощната администрация на света, разполагаща с най-важното преимущество в историята на човечеството, решила да ограничи собственото си влияние.

През седмиците след катастрофалния провал на Свръхголемия йонен колайдър в Уинд Крийк президентът на Съединените щати и повечето от членовете на кабинета му били запознати с подробностите от пристигналите на място инспектори. Озовалите се долу представители на Министерството на енергетиката били хоспитализирани и освободени; освен декларациите за неразгласяване на случилото се им били осигурени консултации с психотерапевт, някои от които може би щели да продължат дълго време. Рубън Уорд останал в кома; бил откаран в „Джонс Хопкинс“ без промяна в състоянието.

На 3 април първият научен екип слязъл в СТЙК. Открили над деветдесет предмета, събрали се под Пролома — това название вече било общоприето. И ако някой от участниците все още се съмнявал, че към ситуацията трябва да се подхожда много внимателно, откритията на екипа били повече от красноречиви. В състоящия се от осемдесет и седем страници доклад за първия оглед думата „опасен“ се срещала повече от двеста пъти.