Проломът

След запознаването с доклада президентът и старшите му съветници започнали дискусията в предвидима посока. Какво трябва да бъде нивото на секретност около проекта? До каква степен трябва да знае Конгресът за него? Кои военни контрактори да се привлекат и каква трябва да бъде ролята им в използването на този нов и непознат ресурс? Естествено, най-щедрите по време на предизборната кампания щели да бъдат първите кандидати, но колко други трябва да има зад тях? Две компании? Или може би три?

Няколко часа след започването на първата среща президентът се обърнал към човека, който до този момент не бил казал нищо — Питър Камбъл, професор от МТИ, тридесет и три годишен, най-младия член на Научния съвет.

— Май не сте съгласен — казал президентът.

— Не съм.

— Тогава кажете какво мислите.

Камбъл подбрал внимателно думите си.

— Нима някой в тази стая наистина вярва, че можем да запазим това в тайна? — Замълчал за няколко секунди в очакване на отговор. Отговор не последвал. — Вземете данните от Проекта Манхатън. Ако изобщо е имало какво да се пази в тайна. Колко време успяхме да издържим? Две години. Руската атомна програма е била в ход най-малко две години след това. Помислете си за количеството информация, която е трябвало да получат от нас, за да успеят, а след това си помислете, че този път им трябва да научат само две неща — че Проломът съществува и че е създаден от ускорителя. Това е всичко, което им трябва. Спецификациите на Свръхголемия йонен колайдър бяха публикувани в „Сайънтифик Америкън“ пет години преди завършването му.

— Съмнително е, че Русия разработва свой собствен Пролом, но… — започнал президентът.

— Русия, Китай, Индия, Северна и Южна Корея, Израел, Германия, Франция, Великобритания, Япония, Саудитска Арабия — поправил го Камбъл. — Може да съм пропуснал някого. Бъдете сигурни, че всяка от тези страни ще си има свои Проломи в рамките на следващите десет години. За построяването на нашия ускорител бе нужно едно десетилетие с финансиране от Министерството на енергетиката. Министерството на отбраната би могло да се справи два пъти по-бързо и следва да очакваме, че в тези страни ще бързат. — Размахал своето копие на доклада. — Нима искате всички техни щедри военни контрактори да се ебават с такива неща?

Дори години по-късно Камбъл щял да лежи буден нощем и да се пита дали навременното използване на глагола „ебавам се“ не е спасило света. Определено нещо в думите му е дръпнало правилната струна, защото след изказването му разговорът тръгнал в тази насока и не се върнал назад. Просто той успял да се прицели в страховете им. И улучил.

Накрая президентът задал на Камбъл неизбежния въпрос. Каква алтернатива предлага?

Камбъл разполагал с отговор. Да се отнеме стимулът за всяка страна да пилее ресурси за създаването на свой собствен Пролом. Да се сподели този с тях. Да се проведе тайна среща с лидерите на тези държави и с най-уважаваните им учени, не само с военнопромишлените магнати. Да бъдат честни. Откровени. Да осъществят единствената политика, имаща шанс да избегне хаоса — Проломът трябва да бъде под опеката на една-единствена организация, вярна на света като цяло, а не на някоя конкретна нация. Нека тази група се състои от хора с безупречно минало в науката и етиката — истинска етика на човешките нужди и отговорности, а не ограничения религиозен морал на една или друга култура. Да не се допуска никой, който активно иска да участва в нея; на никой, жадуващ за подобна отговорност, не бива да се има доверие. Вместо това да се идентифицират най-добрите кандидати и да бъдат привлечени. Страните членки трябва да защитават и финансират тази група, но никой не бива да я контролира. Дори и Америка.

— Но Проломът е на наша територия — казал секретарят на отбраната. — И ние сме платили за създаването му.

— Което само ще направи позицията ни по-легитимна — отвърнал Камбъл. — Разберете, започнем ли да предявяваме каквито и да било претенции върху това нещо, само даваме повод на някоя свръхсила да каже: „Е, тогава ще си направим наш“. А направи ли го една, ще я последват и другите. Единственият начин да предотвратим това е да сме равнопоставени. Помислете си — нямаше ли да сме благодарни, ако някоя от тях направи същото, при положение че някой техен изследователски център беше създал това нещо?

— Не вярвам, че някоя друга страна би го направила — казал президентът.

— Аз също — отвърнал Камбъл. — Поради което и ще бъдете запомнени с добро от историята.

Дебатът не приключил този ден, но през пролетта и лятото на същата година почти всяко решение било взето съгласно мнението на Камбъл. Групата, която трябвало да се грижи за Пролома, била наречена Тангента. Целите й били прости — да организира и изучава всичко, появяващо се от тунела; да вади научни заключения (ако е възможно) от тези наблюдения и да развива човешкото познание; да не допуска Проломът да стане кокал на раздора между опоненти.

И планът проработил.

За известно време.