Проломът

Кървава диря, почти невидима върху черния под на помещението с оборудването, продължаваше петнайсетина метра по бежовата пътека на коридора, след което изчезваше зад някаква врата. От двете й страни имаше кървави отпечатъци от ръце. Не бяха следи от влачене. А от пълзене.

Върна се до прага на коридора. Отдясно се виждаха четири врати, срещу които имаше покрити с плексиглас прозорци. Кървавата диря свършваше при третата. Коридорът завършваше с пета врата, откъдето най-вероятно започваше стълбището към горната палуба и пилотската кабина.

Петната по коридора бяха отдавна засъхнали и кафяви; локвите в стаята зад него бяха все още полутечни, защото кръвта беше цели литри. Ако нападението бе извършено непосредствено след катастрофата, то раненият сигурно бе умирал три дълги дни в онази стая. Нямаше шансове да е останал жив.

Но щеше да му е нужна само минута, за да го установи със сигурност. Травис пристъпи в коридора.

Първата врата бе украсена със съзвездие дупки от куршуми, които сякаш бяха изстрелвани както от стаята, така и от коридора, на нивото на гърдите и главата.

Той влезе. Двама мъртъвци край отсрещната стена, зад тежко бюро, което бяха обърнали, за да го използват за защита. С късите си прически, черните костюми и вратовръзките си приличаха на агенти от Сикрет Сървис — или, помисли си Травис, на която и да било друга високопоставена охранителна служба. Бяха получили куршуми в гърдите и шиите, а след това явно бяха екзекутирани за всеки случай като жертвите в кърмовия отсек.

Но за разлика от нещастниците отзад, тези двамата са били въоръжени. И все още бяха.

Бе минало много време, откакто Травис бе докосвал оръжие, а и покрай дългия си престой в институциите на Департамента за превъзпитаване на Минесота беше изостанал от модерните тенденции в оръжейното дело, но не му беше трудно да разпознае вариантите на M16, които лежаха до труповете.

Наведе се и вдигна по-близката карабина. Прозрачният пълнител все още беше наполовина пълен, патроните приличаха на тридесети калибър. Опря оръжието на бюрото, прегледа пълнителя на другата пушка, откри, че е почти пълен, и го извади. В джобовете на мъртъвците намери по още един пълен пълнител. Освен тях нямаха нищо друго, да не говорим за документи. Прибра мунициите, взе карабината и продължи към следващата стая.

Онова, което откри там, го накара да спре за по-дълго, отколкото при телата.

В средата на помещението имаше стоманен куб със страна около метър, разрязан на две през средата и окачен на две тежки вериги, закрепени на мощни греди на тавана. Беше отворен. От вътрешната страна на всяка от половините, точно по средата, имаше по една квадратна вдлъбнатина със страна около десет сантиметра и дълбочина пет. Ако кубът се затвореше, двете вдлъбнатини щяха да оформят в центъра му кухина, достатъчно голяма, за да побере топка за софтбол, и защитена от всички страни с трийсет сантиметра стомана.

Каквото и да изискваше такава защита, вече го нямаше.

Отстрани на куба имаше метална табела, на която с прости черни букви пишеше:

ЕДИНИЦА ПРОЛОМ 0247 — „ШЕПОТ“

В СИЛА СА ПРОТОКОЛИ КЛАС А СПЕЦИАЛНИ ИНСТРУКЦИИ — НИКОЙ ДА НЕ ОСТАВА НА РАЗСТОЯНИЕ ЕДИН И ПОЛОВИНА (1,5) МЕТРА ОТ НЕЗАЩИТЕНИЯ ОБЕКТ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ (2) ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ МИНУТИ.

Нещо в стоманата около празната сърцевина на куба привлече вниманието на Травис и той пристъпи да погледне по-добре, но почти веднага му се прииска да не го беше правил. Металът по двете половини на куба, директно около кухината, беше придобил мръсносин цвят. Самата стомана бе деформирана, сякаш огъната навън от някаква невъобразимо мощна и търпелива сила.

Внезапно в мислите му нахлуха трещящи гайгерови броячи и стрелки в червената скала и Травис побърза да се изнесе от помещението. Едва когато се озова в коридора, осъзна, че е задържал дъха си.

Обърна се — не към третата стая, а обратно в посоката, от която беше дошъл. Ярката цепнатина във фюзелажа се намираше само на шест метра. Ако продължаваше да се взира натам, скоро щеше да открие, че се измъква през нея.

И тогава, ядосан на самия себе си, се завъртя и тръгна към третата врата. Нещата щяха да са прости:

Щеше да открие жертвата мъртва и изстинала.

Щеше да избърше отпечатъците от карабината.

Щеше да излезе от самолета и да се отдалечи през девет планини от него, след което да си свари проклетото кафе, както беше планирал сутринта.

Беше убеден във всичко това, докато не влезе през третата врата.

Жертвата наистина беше мъртва и изстинала. Но нещата нямаше да са прости.

4.