Проломът

Травис и преди беше имал досег със сюрреалистичното — моменти, невъзможни колкото за приемане, толкова и за отричане. Онова, което откри в третата стая, го върна към един от тях, чувството върна миналото като смътно доловим аромат, останал незабелязан през годините. Стерилна съдебна зала. Ослепителна флуоресцентна светлина, отразена от тесните прозорци — всички затворени с изключение на един. През отворения прозорец се чува смях на момиче — някъде долу по улицата, в друга реалност, далеч от това помещение, от съдията и от присъдата. Разбира се, беше я очаквал и заслужаваше много по-сурово наказание, но въпреки това присъдата бе като удар в корема, който го накара да се олюлее — беше на двадесет и пет и щеше да е навършил четиридесет, преди отново да види нощно небе.

Сега моментът бе също толкова труден за възприемане.

Пред него се намираше Първата дама на Съединените щати, мъртва, с отворени очи — гледаха право през него, седнала до стената, с окървавен лист от тетрадка в ръка.

Елън Гарнър. Красива дори сега. Лицето й, винаги бледо и деликатно, почти не бе променено от изтеклата кръв, която се бе просмукала в килима около нея. Един-единствен куршум бе пронизал корема й.

До нея лежеше нещо, което приличаше на древен модел телефон за кола — масивна слушалка с черен, навит на спирала кабел, свързан с куфарче. Можеше да е единствено средство за сателитна връзка. Засъхналите кървави отпечатъци разказваха историята — госпожа Гарнър бе допълзяла тук от опашката, за да се добере до това нещо, беше го свалила от шкафчето на стената, бе открила, че е повредено, и беше оголила жиците и платките му в напразно усилие да го поправи.

Травис остави карабината, коленичи, внимателно взе листа от вкочанените от смъртта пръсти и прочете:

Надявам се някой от Тангента да открие това. Ако сте някой друг, не се свързвайте с местните власти. Намерете колкото се може по-бързо телефон, наберете 289–1120713. Пропуснете записаното съобщение на консултантската фирма и въведете 42551. Ще ви отговори оператор. Кажете му/й, че Хвърчилото е паднало на 67,4065 северна ширина, 151,5031 западна дължина. Всички са мъртви с изключение на двама пленници, отведени от седмина неприятели. Неприятелите почти със сигурност са се установили на лагер на няколко километра от това място — Тангента ще разбере защо и ще знае как да постъпи.

Следваха два празни реда, след което текстът продължаваше. Тук буквите бяха по-несигурни, лъкатушеха нагоре-надолу през тънките сини чертички, явно изписани от много по-слаба ръка.