Проломът

Кийн направи последен оглед на стаята, преди да последва хората си нагоре по стълбата.

— Чакай — каза Травис.

Образът замръзна.

— Какво има? — попита Кийн.

— Стената над конферентната маса. Какво е това?

Кийн погледна натам. Приближи се до стената. Огромна абстрактна картина с маслени бои — тъмнозелени драсканици върху бял фон.

— Нищо — каза Кийн.

— Всичко — каза Травис.

Погледна екранните бутони на телефона. На един от тях пишеше „ЗАСНЕМАНЕ“.

— Бъди така добър — каза Травис. Насочи Кийн да приближи повече, докато картината излезе извън обхвата на екрана, след което засне четирите й квадранта. На тази резолюция можеше да се чете.

Съобщение от Шепот. Написано на странния език. Травис започна да прехвърля образите един по един, за да го прочете:

ЗДРАСТИ, ТРАВИС. В МОМЕНТА БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕДИШ КРАЙ ОТВОРЕНАТА АСАНСЬОРНА ШАХТА НАД БОРДЪР ТАУН, ОКОЛО ДЕВЕТДЕСЕТ СЕКУНДИ ПРЕДИ ИЗГРЕВ. ПОГРИЖИХ СЕ ЛРЪН ПИЛГРИМ ДА НЕ СИ СПОМНЯ, ЧЕ Е НАРИСУВАЛ ТАЗИ КАРТИНА, НИТО ПЪК ЧЕ Я Е ПРОДАЛ НА ГАЛЕРИЯТА, КОЯТО ЕДИН ДЕН ЩЕ ПОСЕТИ ЕЛИС КУК, ДОКАТО Е НА ВАКАНЦИЯ В ЦЮРИХ С ДЪЩЕРЯ СИ. СЪС СЪЖАЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА ТИ СЪОБЩЯ, ЧЕ ПРЕЗ ЮНИ 2009 Г. В ТАЗИ КЪЩА, КАКТО И КЪДЕТО И ДА БИЛО ПО СВЕТА, НЯМА НИКАКЪВ ДЕСЕТ-И-ОТГОРЕ КУБИТОВ КВАНТОВ КОМПЮТЪР. ОРДЕНЪТ НА КУБИТА НИКОГА ДОРИ НЕ СЕ Е ДОБЛИЖАВАЛ ДО ПОСТИГАНЕТО НА ЦЕЛТА СИ. МОЖЕ БИ ТИ СЕ СТРУВА СТРАШНО НЕЕФЕКТИВНО ДА УБИЯ ТРИЙСЕТ И СЕДЕМ ДУШИ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕ И ПОЛОВИНА САМО ЗА ДА ТИ ДАМ ДОСТАТЪЧНА ПРИЧИНА ПРЕДИ ДВАЙСЕТ МИНУТИ ДА ПОПРЕЧИШ НА ПРЕЗИДЕНТА ДА УНИЩОЖИ С ЯДРЕН ВЗРИВ БОРДЪР ТАУН, НО, ЧЕСТНО КАЗАНО, ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА ТОВА БЕ СЪВСЕМ ПРОСТ ХОД. ДОКАТО СТИГНЕШ ДО КРАЯ НА ТОВА ИЗРЕЧЕНИЕ, ПРОТИВОВЪЗДУШНАТА ЗАЩИТА НА БОРДЪР ТАУН ЩЕ ЗАРАБОТИ ОТНОВО, С КОЕТО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ЯДРЕН УДАР СЕ ЕЛИМИНИРА. СЕГА НЕ ТИ ОСТАВА ДРУГ ИЗБОР ОСВЕН ДА ПОСЛЕДВАШ ПЪРВИЯ СИ ИНСТИНКТ — ДА СИ СЛОЖИШ НЕВИДИМИЯ КОСТЮМ И ДА ПРЕДПРИЕМЕШ ХОДА СИ СРЕЩУ ПИЛГРИМ И ХОРАТА МУ. ОБЕЩАВАМ ТИ — АКО ГО НАПРАВИШ (А ТИ ЩЕ ГО НАПРАВИШ), ПЕЙДЖ КАМБЪЛ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ. ВЪВ ВСИЧКИ ДРУГИ ВЪЗМОЖНИ ВАРИАНТИ НА БЪДЕЩЕТО ТЯ УМИРА СЛЕД МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИНАДЕСЕТ МИНУТИ. СКОРО ЩЕ СЕ ВИДИМ, СТАРИ ПРИЯТЕЛЮ, И КОГАТО ТОВА СТАНЕ, ЩЕ РАЗБЕРЕШ КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ЦЕЛТА НА ВСИЧКО ТОВА. ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ.

42.

Спускането с костюма се оказа сложна работа. Трудно му беше да хваща скоби с ръце, които не виждаше. Наложи му се да се спусне само два етажа надолу. Там натисна копчето за ръчно отваряне на вратите и излезе в коридора на ниво В2. Беше попитал Кийн къде се намират контролните зали на отбраната и сигурността, както и главната лаборатория. Местата, където бе най-вероятно да открие Пилгрим и повечето му хора. Центърът на отбраната беше на В4. Травис излезе на стълбището и тръгна надолу.

През прозореца на вратата видя четирима мъже, всички под трийсетте, да следят редица монитори с висока разделителна способност. Правеха го с интереса, с който човек би гледал футболен мач, макар че екраните показваха голата пустиня около съоръжението. В помещението не се виждаха коридори, водещи другаде. Нито места, където би могла да дебне засада. Имаше тоалетна, но вратата й беше отворена и Травис виждаше, че е празна. В помещението нямаше никой друг, ако не се брояха простреляните в главата трупове на първоначалните й обитатели — петима мъже и жената, която Травис бе чул по спикърфона.