Проломът

Е, мамка му тогава.

Най-близкият пазач бе на около метър и половина от нея. Без да издаде намеренията си с нищо, Пейдж се хвърли напред, за да направи салто — трудна задача с вързани отзад ръце, — и се озова права на по-малко от крачка от него, с вдигнат към гърдите крак. Пазачът инстинктивно се отдръпна — единият му крак отстъпи назад, другият остана на мястото си, напълно изправен. Идеално.

Пейдж го изрита с всички сили в коляното. Чу изхрущяване. Кракът се огъна назад, точно обратно на начина, по който е проектиран от природата. Мъжът изрева и рухна, без да изпуска карабината — сега тя бе насочена към лицето й.

Пейдж затвори очи и в същия миг в помещението избухна автоматична стрелба.

Каквото и да представляваше умирането, то нямаше нищо общо с това. Пейдж чу как падат тела. Запита се как изобщо е в състояние да чува каквото и да било. Или пък да мисли — та нали главата й трябваше вече да е пръсната на парчета.

Стрелбата спря.

Пейдж отвори очи.

Тримата пазачи бяха мъртви. А във въздуха се рееше карабина.

43.

Травис не можеше да определи кое надделява в прегръдката й — радостта или гневът. И двете можеха да са причина за силата й. Над рамото й видя как другите си предават един на друг клещите и разтриват китки, за да подновят кръвообращението в почти безчувствените си ръце.

На масата до него лежеше раницата, която бе носил под костюма, както и горната част на самия костюм, съблечена преди малко.

Накрая Пейдж го пусна и го погледна в очите. Беше й трудно да възвърне гласа си.

— Против правилата е да се дублират човешки тела, ако не знаеш.

— Нов съм тук — отговори той. — Бъди по-снизходителна.

Погледна трупа си на пода. Господи, ама че гледка!

Зад Пейдж последните двама оцелели освободиха ръцете си. Някои гледаха Травис, но повечето следяха с опасение вратата.

Травис отиде при раницата, отвори я и извади Дубльор.

— Можете да направите достатъчно оръжия, за да се защитите, ако се появи някой. Но мисля, че останалите се мъчат да отворят бронираната врата на четиридесет и втория етаж. — Взе отново горната част на костюма. — Ще ида да се погрижа за тях.

Видя погледа на Пейдж. Видя, че иска да дойде с него, че инстинктът й я принуждава първа да се изложи на опасност или най-малкото да я сподели. Но очевидното нямаше нужда да се казва — предимството на костюма можеше да се използва само ако отиде сам.

Затова тя кимна.

— Би трябвало да са на ремонтната платформа, спусната в шахтата на асансьора от горния етаж. Това е единственият начин да се стигне до вратите.

Той кимна, целуна я и навлече горната половина на костюма.

Беше странно да гледа как тя го губи от поглед. Все още гледаше към мястото, където беше лицето му.

Обърна се към тримата пазачи, които бе убил преди малко. Двама имаха пистолети освен карабините. Предимството на пистолет, който можеш да скриеш под костюма, бе очевидно. Травис бе видял как именно това предимство бе унищожило екип тежковъоръжени мъже в Аляска. Самият той също едва не бе станал негова жертва. Не му убягна, че сега нещата стоят точно по обратния начин. Той бе човекът с костюма и щеше да се изправи срещу Шепот. Ако допуснеше и най-малката грешка и позволеше на Пилгрим да го извади от кутията, костюмът щеше да е напълно безполезен. Както бе безполезен за предишния си собственик.

Но не мислеше, че нещата ще се развият по този начин. Нямаше да е толкова просто. Не и след всичко това. Не и след като прочете съобщението от картината на Елис Кук.

Вече се бе примирил с участта, която бе предначертал Шепот за него и за света. Просто нямаше начин да я избегне. Оставаше му само да се втурне право към нея и да види какво всъщност представлява.

Взе пистолета на най-близкия пазач, намери два резервни пълнителя в джоба му и тръгна към вратата.

На прага спря. И макар никой да не можеше да види, се усмихна.

— Асансьорът е на три етажа под нас — каза високо. — Въжетата са скъсани, така че явно кабината е била спряна от спирачки.

— Да — каза Пейдж, гледаше към гласа му.

— Някой да знае как могат да се освободят?

44.

Пилгрим стоеше пред отворената врата на шахтата и се взираше в полумрака. На три метра под него дебелогъзият му първи помощник Джакли заедно с трима други напредваше доста добре с бронираната врата. Висящата платформа, чиито въжета бяха закрепени за яки скоби в пода на коридора, беше отвратително място за пробиване. Колкото по-силно натискаше Джакли карбидната бургия в стоманата, толкова повече се движеше самата платформа. За да се справят с отдавна предвидения проблем, другите двама опираха греди на противоположната стена. В другия край на едната греда имаше закрепена плоскост и Джакли се облягаше на нея за по-добра опора. Беше сложно решение, ангажиращо много усилия и внимание, но вършеше работа.

Пилгрим не се чувстваше напрегнат от това. Всъщност не си спомняше кога за последен път се е чувствал напрегнат за каквото и да било. А и как би могъл да е напрегнат, щом Шепот работеше за него и през всички тези години го водеше към желаната от него цел?

Контрол върху Бордър Таун.