Пророчеството на гарвана

Костите на Ноа щяха да бъдат погребани в семейния парцел на фамилията Черни в едно отдалечено гробище в долината. Наскоро изкопаният му гроб се намираше в края на дългото, наклонено гробище по склона на каменист хълм. Плътна мушама покриваше прясната купчина пръст, скривайки я от очите на опечалените. Край дупката се бе подредило семейството на Ноа. Мъжът и двете момичета ридаеха тихичко, но жената гледаше невиждащо към дърветата със сухи очи. На Блу не й трябваше да бъде екстрасенс, за да усети огромната мъка на тази жена, изумително горда в скръбта си.

Гласът на Ноа, студен и едва доловим, прошепна в ухото й:

— Моля те, кажи им нещо!

Блу не отговори, но обърна глава по посока на гласа му. Едва го усещаше, застанал до рамото й, едва долавяше дъха му във врата си, но усещаше ръката му, стиснала трескаво нейната.

— Знаеш, че не мога — отговори му тихичко.

— Трябва!

— Говориш като лунатик! С какво ще им помогне това? А и какво да им кажа?

Макар и слаб като бриз, гласът на Ноа беше отчаян. Злочестината му я разтърси.

— Моля те!

Блу затвори очи.

— Кажи й, че съжалявам, задето изпих шнапса за рождения и ден! — прошепна Ноа.

За бога, Ноа!

— Какво правиш? — прошепна уплашено Ганзи, протегна ръка и я хвана в мига, в който тя направи крачка към гроба.

— Подлагам се на върховно унижение! — сряза го тя и измъкна ръката си от неговата.

Докато приближаваше към семейството на Ноа, пробва мислено няколко подхода, с които нямаше да изглежда чак толкова луда, но не хареса нито един от тях. Бе прекарала достатъчно време с майка си, за да бъде пределно наясно как ще се развият нещата. Ноа, правя го само заради теб! Погледна в очите тъжната, горда жена. Отблизо гримът й си беше все така безупречен, косата й — прецизно завита в краищата. Всичко беше завързано, боядисано и напръскано с лак, за да бъде под пълен контрол. Скръбта й бе набутана толкова дълбоко в душата й, че очите й дори не бяха зачервени. Ала Блу не можеше да бъде заблудена толкова лесно.

— Госпожо Черни?

Майката и бащата на Ноа извърнаха едновременно глави към нея. Блу смутено прокара ръка по едно от парчетата дантела върху тениско-роклята си.

— Аз съм Блу Сарджънт. И… ммм… исках да ви кажа, че много съжалявам за загубата ви. Освен това майка ми е ясновидка. И имам… — тук вече израженията им започнаха очакваната неприятна трансформация. — … съобщение от вашия син.

Изражението на госпожа Черни моментално се помрачи. Но тя просто поклати глава и изрече спокойно:

— Не, това е невъзможно.

— Моля ви, не го правете! — намеси се господин Черни. Очевидно му бе необходимо да впрегне всичките си сили, за да остане любезен, но това все пак беше много по-добре, отколкото тя бе очаквала. Блу се почувства зле, че прекъсва този толкова интимен за тях момент. — Моля ви, вървете си!

— Кажи й! — прошепна Ноа.

Блу си пое дълбоко дъх и изрече:

— Госпожо Черни, той просто иска да ви предам, че много съжалява, задето е изпил шнапса за вашия рожден ден!

За момент настъпи гробна тишина. Господин Черни и сестрите на Ноа преместиха погледи от Блу към майката. Бащата на Ноа зяпна. А майка му се разрида.

Никой от тях не забеляза оттеглянето на Блу.

* * *

Когато се стъмни, го изкопаха. В началото на пътя към гробищата се виждаше беемвето на Ронан. Той бе вдигнал капака и се мотаеше, правейки се на закъсал, с което едновременно блокираше пътя и стоеше на пост. Адам управляваше багера, който Ганзи бе наел за вечерта. Самият Ганзи прехвърляше костите на Ноа в голяма платнена торба, докато Блу ги осветяваше с фенерче и следеше да не пропуснат нито една кост. Накрая Адам върна обратно в земята празния ковчег и гробът си стана абсолютно същият, какъвто беше, преди те да го разкопаят.

Когато се върнаха тичешком до беемвето, замаяни и останали без дъх от престъплението си, Ронан рече на Ганзи:

— Да знаеш, че тази работа ще излезе и ще те захапе за задника, когато тръгнеш да се кандидатираш за Конгреса!

— Млъквай и карай, Линч!

Погребаха костите му отново в старата разрушена църква, което беше идея на Блу.

— Никой няма да го притеснява тук — каза тя. — Освен това сме сигурни, че църквата е върху лей линията, а като църква е свещена земя!

— Да се надяваме, че ще му хареса — отбеляза Ронан. — Заради него си разтегнах един мускул!

— И как по-точно? — подметна насмешливо Ганзи. — Докато стоеше на пост ли?

— Докато отварях капака на колата си.

След като приключиха с покриването на костите с достатъчно пръст, всички застанаха в почтително мълчание. Блу се загледа в Ганзи — бе пъхнал ръце в джобовете си, свел очи към мястото, където току-що бяха поставили завинаги тленните останки на своя приятел. И сякаш не бе изминало никакво време и същевременно бе минало всичкото време на света от мига, когато тя бе видяла духа му да върви по същата тази пътека.

Ганзи. Това е всичко, което е.

Блу се закле, че не тя ще бъде тази, която ще го убие.

— Не може ли вече да се прибираме у дома? От това място ме побиват тръпки!